Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Akyire no, Hiob kasaeɛ, na ɔdomee ɛda a wɔwoo no.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Ɔkaa sɛ,
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
“Ma ɛda a wɔwoo me no nyera, ne anadwo a wɔkaa sɛ, ‘Wɔawo ɔbabarima no!’
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Saa ɛda no nnuru sum; mma Ɔsoro Onyankopɔn nhwehwɛ akyire kwan; mma hann biara ntɔ ngu so.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Ma esum ne owusum nnye no mfa; ma omununkum nkata so; na esum mmunkam ne hann so.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Ma esum kabii nnye saa anadwo no mfa; ma wɔnyi saa anadwo no mfiri asranna so na wɔmmfa nhyɛ ɔbosome biara mu.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Saa anadwo no nyɛ obonini; mma wɔnnte anigyeɛ nteam wɔ mu.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Ma wɔn a wɔdome nna no nnome saa ɛda no; wɔn a wɔayɛ krado sɛ wɔbɛkanyane dɛnkyɛmmirampɔn no.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Ma nʼanɔpa nsoromma nnuru sum; na ɔntwɛne adekyeeɛ kwa a ɔnhunu anɔpa owia nsensaneɛ a ɛdi ɛkan,
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
ɛfiri sɛ anto deɛ ɔwoo me awotwaa mu ama wawo me, anka mʼani nhunu saa abɛbrɛsɛ yi.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
“Adɛn enti na manwu awoeɛ hɔ, ɛberɛ a mefiri me maame awotwaa mu no?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Adɛn enti na nkotodwe gyee me ne nufoɔ sɛ mennum?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Anka sɛsɛɛ meda hɔ asomdwoeɛ mu; anka mada regye mʼahome
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
me ne ewiase ahemfo ne fotufoɔ, wɔn a wɔsisii adan maa wɔn ho na ɛnnɛ yi abubuo no,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
me ne sodifoɔ a na wɔwɔ sika kɔkɔɔ, wɔn a wɔde dwetɛ hyɛɛ wɔn afie mu ma.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Anaasɛ adɛn enti na wɔansie me sɛ ɔpɔn ba, te sɛ abadomaa a wanhunu adekyeeɛ hann da?
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Ɛhɔ na amumuyɛfoɔ gyae basabasayɛ, na abrɛfoɔ nya ahomegyeɛ.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Nneduafoɔ nso nya wɔn ahofadie; na wɔnte nnommumfoɔ wuranom ateatea bio.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Nketewa ne akɛseɛ wɔ hɔ, na akoa de ne ho firi ne wura nsam.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
“Adɛn enti na wɔma mmɔborɔfoɔ hann, na ɔkra mu ahohiahiafoɔ nya nkwa?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Wɔn kɔn dɔ owuo, nanso ɛmma. Wɔbrɛ hwehwɛ owuo sene sɛdeɛ wɔhwehwɛ akoradeɛ.
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Sɛ wɔwu a, wɔn ani gye na wɔduru damena mu a, wɔdi ahurisie.
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Adɛn enti na wɔde nkwa ma onipa a ɔnni daakye, deɛ Onyankopɔn aka no ahyɛ mu?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Ahomekokoguo adane mʼaduane; na mʼapinisie gu te sɛ nsuo.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Deɛ na mesuro no aba me so; deɛ na ɛbɔ me hu no ato me.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Menni ahotɔ, menni asomdwoeɛ; menni ahomegyeɛ na mmom, ɔhaw nko ara.”
