Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Después de esto, Job abrió la boca y maldijo el día de su nacimiento.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Job respondió:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
“Que perezca el día en que nací, la noche que dijo: “Hay un niño concebido”.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Que ese día sea la oscuridad. No dejes que Dios desde arriba lo busque, ni dejar que la luz lo ilumine.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Que las tinieblas y la sombra de la muerte la reclamen para sí. Deja que una nube se detenga en ella. Que todo lo que hace el día negro lo aterrorice.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
En cuanto a esa noche, que la oscuridad espesa se apodere de ella. Que no se regocije entre los días del año. Que no entre en el número de los meses.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
He aquí, que esa noche sea estéril. Que no venga ninguna voz alegre.
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Que lo maldigan los que maldicen el día, que están listos para despertar al Leviatán.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Que las estrellas de su crepúsculo sean oscuras. Que busque la luz, pero no la tenga, ni dejar que vea los párpados de la mañana,
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
porque no cerró las puertas del vientre de mi madre, ni ocultó los problemas a mis ojos.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
“¿Por qué no he muerto desde el vientre? ¿Por qué no renuncié al espíritu cuando mi madre me dio a luz?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
¿Por qué me recibieron las rodillas? ¿O por qué el pecho, que debo amamantar?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Por ahora debería haberme acostado y callado. Debería haber dormido, así habría descansado,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
con reyes y consejeros de la tierra, que construyeron lugares de desecho para sí mismos;
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
o con príncipes que tenían oro, que llenaron sus casas de plata;
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
o como un nacimiento intempestivo oculto no había sido, como niños que nunca vieron la luz.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Allí los malvados dejan de molestar. Allí descansan los cansados.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Allí los prisioneros están a gusto juntos. No oyen la voz del capataz.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Los pequeños y los grandes están allí. El siervo es libre de su amo.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
“¿Por qué se da luz al que está en la miseria? vida a los amargados del alma,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
que anhelan la muerte, pero no llega; y cavar para ello más que para los tesoros ocultos,
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
que se regocijan en exceso, y se alegran, cuando pueden encontrar la tumba?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Por qué se da luz a un hombre cuyo camino está oculto, a los que Dios ha cobijado?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Porque mis suspiros llegan antes de comer. Mis gemidos se derraman como agua.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Porque lo que temo viene sobre mí, lo que me da miedo viene a mí.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
No estoy tranquilo, ni tengo descanso; pero los problemas vienen”.
