Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Depois disto Jó abriu sua boca, e amaldiçoou seu dia.
2 Иов, проговаряйки, рече:
Pois Jó respondeu, e disse:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Pereça o dia em que nasci, e a noite [em que] se disse: Um homem foi concebido.
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Torne-se aquele dia em trevas; Deus não lhe dê atenção desde acima, nem claridade brilhe sobre ele.
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Reivindiquem-no para si trevas e sombra de morte; nuvens habitem sobre ele; a escuridão do dia o espante.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Tome a escuridão aquela noite; não seja contada entre os dias do ano, nem faça parte do número dos meses.
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Ah se aquela noite fosse solitária, e música de alegria não viesse a ela!
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Amaldiçoem-na os que amaldiçoam o dia, os que se preparam para levantar seu pranto.
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Escureçam-se as estrelas de sua manhã; espere a luz, e não venha, e as pálpebras não vejam o amanhecer;
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Pois não fechou as portas do ventre onde eu estava, nem escondeu de meus olhos o sofrimento.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Por que eu não morri desde a madre, ou perdi a vida ao sair do ventre?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Por que joelhos me receberam? E por que seios me amamentaram?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Pois agora eu jazeria e repousaria; dormiria, e então haveria repouso para mim;
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Com os reis e os conselheiros da terra, que edificavam para si os desertos;
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Ou com os príncipes que tinham ouro, que enchiam suas casas de prata.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Ou [por que] não fui como um aborto oculto, como as crianças que nunca viram a luz?
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Ali os maus deixam de perturbar, e ali repousam os cansados de forças.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Ali os prisioneiros juntamente repousam; [e] não ouvem a voz do opressor.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Ali estão o pequeno e o grande; e o servo livre [está] de seu senhor.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Por que se dá luz ao sofredor, e vida aos amargos de alma,
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Que esperam a morte, e ela não chega, e que a buscam mais que tesouros;
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Que saltam de alegram e ficam contentes quando acham a sepultura?
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
[E também] ao homem cujo caminho é oculto, e a quem Deus [o] encobriu?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Pois antes do meu pão vem meu suspiro; e meus gemidos correm como águas.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Pois aquilo eu temia tanto veio a mim, e aquilo que tinha medo me aconteceu.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Não tenho tido descanso, nem tranquilidade, nem repouso; mas perturbação veio sobre mim.
