Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Rehefa afaka izany, dia niloa-bava Joba ka nanozona ny androny
2 Иов, проговаряйки, рече:
nanao hoe:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
Foàna anie ny andro nahaterahako sy ny alina izay nanao hoe: Misy zazalahy vao torontoronina!
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
Izany andro izany dia aoka ho maizina, ary aoka tsy hitady azy Andriamanitra any ambony; ary aoka tsy hisy mazava hamirapiratra aminy;
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Aoka ny aizina sy ny aloky ny fahafatesana hahalasa azy indray; Aoka ny rahona hitatao eo amboniny; Aoka izay zavatra mahamaizina ny andro hampahatsiravina azy.
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
Izany alina izany aoka ny aizim-pito hisambotra azy; Aoka tsy hiara-mifaly amin’ ny andron’ ny taona izy. Ary tsy ho tonga amin’ ny isan’ ny volana;
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
Indro izany alina izany aoka ho momba izy; Aoka tsy ho velona ao ny hoby;
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Aoka hanozona azy ny mpanozona andro, Izay mahay mamoha ny dragona;
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Aoka ho maizina ny kintan’ ny marainany; Aoka hiandry ny mazava izy, nefa tsy hisy, ary aoka tsy ho faly mahita ny hodimason’ ny maraina izy,
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Satria tsy nanidy ny varavaran’ ny kibon’ ineny izy ka tsy nanafina fahoriana tamin’ ny masoko.
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Nahoana re aho no tsy maty hatrany am-bohoka e, ary tsy niala aina, fony vao nivoaka avy tany an-kibo e?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Nahoana no nisy lohalika niandry ahy? Ary nahoana no nisy nono hinonoako?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
Fa raha tsy izany, dia efa nandry aho toy izay ka niadana, eny, natory aho ka afa-tsasatra,
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
Teo amin’ ny mpanjaka sy ny mpanolo-tsaina avy amin’ ny tany, izay nanao ireny tanàna efa rava,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
Na teo amin’ ny andriandahy izay manana volamena sady mameno volafotsy ny tranony;
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Na efa tsy ary toy ny zaza tsy tonga volana aho ka nafenina, dia toy ny zaza izay tsy nahita ny mazava akory.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Any no itsaharan’ ny ratsy fanahy tsy hampitebiteby, ary any ny reraka no afa-tsasatra;
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Miara-miadana avokoa ny mpifatotra; Tsy mandre ny feon’ ny mpampiasa izy.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Samy any ny kely sy ny lehibe, Ary ny mpanompo dia afaka amin’ ny tompony.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Nahoana no fahazavana no mba omena ny reraka, ary fiainana ho an’ izay latsaka amin’ ny fangidiana?
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
Izay miandry fahafatesana, nefa tsy avy izy, sady mitady azy mihoatra noho ny fitady harena nafenina:
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Izay faly indrindra sady ravoravo, raha mahita ny fasana,
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Dia olona izay mandeha ao amin’ ny maizina sady voafefin’ Andriamanitra manodidina.
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Fa mialoha ny haninkaniko ny fitolokoko, ary migororoana toy ny rano ny fidradradradrako;
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Fa Izay atahorako no mahazo ahy, ary izay angovitako no manjo ahy.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Tsy mbola nahita fiadanana na fitsaharana na fakàna aina akory aza aho, dia tonga indray ny tebiteby.
