Йов 3
1 След това Иов отвори устата си та прокле деня си.
Napokon otvori Job usta i prokle dan svoj;
2 Иов, проговаряйки, рече:
poče svoju besjedu i reče:
3 Да погине денят, в който се родих, И нощта, в която се каза, роди се мъжко.
“O, ne bilo dana kad sam se rodio i noći što javi: 'Začeo se dječak!'
4 Да бъде тъмнина оня ден; Бог да го не зачита от горе, И да не изгрее на него светлина.
U crnu tminu dan taj nek se prometne! S visina se njega Bog ne spominjao, svjetlost sunčeva ne svijetlila mu više!
5 Тъмнина и мрачна сянка да го обладаят; Облак да седи на него; Всичко що помрачава деня нека го направи ужасен.
Mrak i sjena smrtna o nj se otimali, posvema ga tmina gusta prekrila, pomrčine dnevne stravom ga morile!
6 Тъмнина да обладае оная нощ; Да се не брои между дните на годината, Да не влезе в числото на месеците.
O, da bi ga tama svega presvojila, nek' se ne dodaje danima godine, nek' ne ulazi u brojenje mjeseci!
7 Ето, пуста да остане оная нощ; Радостен глас да не дойде в нея.
A noć ona bila žalosna dovijeka, ne čulo se u njoj radosno klicanje!
8 Да я прокълнат ония, които кълнат дните, Ония, които са изкусни да събудят левиатана.
Prokleli je oni štono dan proklinju i Levijatana probudit' su kadri!
9 Да изгаснат звездите на вечерта й; Да очаква видело, и да го няма, И да не види първите лъчи на зората;
Pomrčale zvijezde njezina svanuća, zaludu se ona vidjelu nadala, i zorinih vjeđa ne gledala nigda!
10 Защото не затвори вратата на майчината ми утроба, И не скри скръбта от очите ми.
Što mi od utrobe ne zatvori vrata da sakrije muku od mojih očiju!
11 Защо не умрях при раждането, И не издъхнах щом излязох из утробата?
Što nisam mrtav od krila materina, što ne izdahnuh izlazeć' iz utrobe?
12 Защо ме приеха коленете? И защо съсците, за да суча?
Čemu su me dva koljena prihvatila i dojke dvije da me nejaka podoje?
13 Защото сега щях да лежа и да почивам; щях да спя; Тогава щях да съм в покой.
U miru bih vječnom počivao sada, spavao bih, pokoj svoj bih uživao
14 Заедно с царе и съветници на земята, Които си градят пусти стълбове;
s kraljevima i savjetnicima zemlje koji su sebi pogradili grobnice,
15 Или с князе, които имаха злато, Които напълниха къщите си със сребро;
ili s knezovima, zlatom bogatima, što su kuće svoje srebrom napunili.
16 Или, като скрито пометниче, не щеше да ме има. Както младенци, които видело не са видели.
Ne bih bio - k'o nedonošče zakopano, k'o novorođenče što svjetla ne vidje.
17 Там нечестивите престават да смущават, И там уморените се успокояват.
Zlikovci se više ne obijeste ondje, iznemogli tamo nalaze počinka.
18 Заедно се успокояват и пленниците. Не чуват гласа на насилника,
Sužnjeve na miru tamo ostavljaju: ne slušaju više poviku stražara.
19 Там са малък и голям; И слугата е свободен от господаря си,
Malen ondje leži zajedno s velikim, rob je slobodan od gospodara svoga.
20 Защо се дава видело на злощастния, И живот на огорчения в душата,
Čemu darovati svjetlo nesretniku i život ljudima zagorčene duše
21 Които копнеят за смъртта, и нямат я, Ако и да копнеят за нея повече отколкото за скрити съкровища,
koji smrt ištu, a ona ne dolazi, i kao za blagom za njome kopaju?
22 Които се много радват и веселят, Когато намерят гроба?
Grobnom bi se humku oni radovali, klicali od sreće kad bi grob svoj našli.
23 Защо се дава видело на човека, чиито път е скрит, И когото Бог е преградил?
Što će to čovjeku kom je put sakriven, koga je Bog sa svih strana zapriječio?
24 Защото вместо ядене, дохожда ми въздишка; И стенанията ми се изливат като вода.
Zato videć' hranu, uzdahnuti moram, k'o voda se moji razlijevaju krici.
25 Защото онова, от което се боях, случи ми се, И онова, от което треперех, дойде върху мене.
Obistinjuje se moje strahovanje, snalazi me, evo, čega god se bojah.
26 Не бях на мир, нито на покой, нито в охолност; Но пак смущение ме нападна.
Pokoja ni mira meni više nema, u mukama mojim nikad mi počinka.”
