Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
Dhugumaan iddoon meetiin keessaa qotamu, lafti warqeen itti baafamee qulqulleeffamu jira.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Sibiilli lafa keessaa baafama; sibiilli diimaan immoo dhagaa albuudaa irraa baqfama.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Namni hamma dhuma dukkanaatti deema; moggaa akka malee fagoo dhaqees, dukkana hamaa keessa dhagaa albuudaa barbaada.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
Inni lafa namoonni jiraatan irraa fagaatee iddoo miilli namaa ejjetee hin beeknetti boolla qota; namoota irraa fagaatee ni rarraʼa; asii fi achis ni raafama.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Lafa irraa garuu nyaatatu argama; jala isheetiin immoo akka waan ibidda taateetti geeddaramti;
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
dhagaan isaa burqaa sanpeerii ti; biyyoon isaas warqee qaba.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
Allaattiin tokko iyyuu karaa dhokfame sana hin beeku; iji culullees karaa sana hin argine.
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
Bineensonni sodaachisoon irra hin ejjenne; leencis karaa sana hin darbine.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
Harki namaa dhagaa jabaa cabsa; hundee tulluuwwanii immoo ni gaggaragalcha.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
Inni kattaa keessaan karaa baasa; iji isaas waan gatii guddaa hunda arga.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Madda lageenii ni sakattaʼa; waan dhokfames ifatti ni baasa.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
Ogummaan garuu eessaa argamti? Hubannaanis eessa jiraata?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Namni gatii isaa hin beeku; inni biyya jiraattotaa keessatti hin argamu.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
Tujubni, “Inni na keessa hin jiru” jedha; galaannis, “Inni na bira hin jiru” jedha.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Warqeen qulqulluun isa bituu hin dandaʼu; gatiin isaas meetiidhaan hin madaalamu.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
Warqee Oofiiriitti, dhagaa gatii guddaa sardooniksiitti yookaan sanpeeriitti hin tilmaamamu.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
Warqee fi dhagaan akka bilillee calaqqisu ittiin hin qixxaatu; inni faaya warqee qulqulluutiin hin geeddaramu.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Elellaanii fi dooqni akka waan gatii qabaniitti hin hedaman; gatiin ogummaa lula diimaa caala.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Tophaaziyooniin Itoophiyaa itti qixxaatu; warqee qulqulluudhaanis bitamuu hin dandaʼu.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
Yoos ogummaan eessaa dhufti ree? Hubannaanis eessa jiraatti?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Isheen ija uumama hundaa jalaa dhokatteerti; simbirroota samii jalaas baddeerti.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Badiisnii fi Duuti, “Nu oduu ishee qofa gurra keenyaan dhageenye” jedhu.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Waaqa qofatu daandii gara ishee geessu hubatee, lafa inni jiraatus beeka;
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
inni handaara lafaa ni ilaala; waan samii jala jiru hunda ni argaatii.
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
Inni yommuu bubbeedhaaf humna kennee bishaanota safaretti,
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
yommuu bokkaadhaaf seera dhaabee bakakkaaf immoo daandii baasetti,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
inni ogummaa ilaalee madaale; jabeessee dhaabee ishee qorate.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Ergasii ilmaan namaatiin, “Gooftaa sodaachuun ogummaa; waan hamaa irraa fagaachuunis hubannaa dha” jedhe.
