Йов 28
1 Наистина има рудница за сребро, И място, гдето злато се плави.
Sumkanglung takaehhaih ahmuen to oh moe, sui tui paciihaih ahmuen doeh oh tangtang.
2 Желязото се взема из земята, И медта се лее от камъка.
Sum loe long thung hoiah takaeh moe, sumkamling loe thlung atui pacii naah ni oh.
3 Човекът туря край на тъмнината, И издирва до най-далечните места, Камъните в тъмнината и в мрачната сянка.
Kami mah hmaiim to sin moe, sum tacawthaih ahmuen kathuk, duekhaih tahlip khoving thungah sum to pakrong.
4 Далеч то човешко жилище, гдето нозе не стъпват, Той си отваря рудница; Окачени далеч от човеците рудничарите се люлеят.
Kami ohhaih ahmuen hoi kangthla, panoek ai ih ahmuen ah, qui hoiah angbangh moe, long to takaeh.
5 Колкото за земята, от нея произлиза хлябът? И под нея се разравя като че ли с огън.
Long mah caaknaek to tacawtsak, toe atlim ah loe hmai to oh.
6 Камъните и са място на сапфир, И златна пръст има в нея.
To ah kaom thlungnawk loe Sapphire thlung tacawthaih ahmuen ah oh moe, maiphu doeh sui tacawthaih maiphu ah oh.
7 Хищна птица не знае тоя път И окото на сокол не го е видяло.
Tavaa mah panoek ai ih, tahmu mah doeh hnu ai ih, loklam to oh;
8 Горделивите зверове не са стъпвали по него; Лъв не е заминавал през него.
to loklam loe kaipui mah cawh ai moe, hmawsaeng kaipui mah doeh pazui vai ai vop.
9 Човекът простира ръката си върху канарите, Превръща планините из корен.
Kami mah ban hoiah thlung to pakhoih moe, maenawk to takung khoek to takaeh boih.
10 Разсича проломи между скалите; И окото му открива всичко що е скъпоценно
Thlung to pakhoih moe, athung ah kaom atho kana hmuennawk to a hnuk.
11 И ограничава капането на водите; И скритото изважда на бял свят.
Kalong tui to pakaa moe, hnuk ai ih hmuennawk to a lak.
12 Но мъдростта, где ще се намери? И где е мястото на разума?
Toe palunghahaih loe naa ah maw hnu thai tih? Palunghahaih ahmuen loe naa ah maw oh?
13 Човекът не познава цената й; И тя не се намира в земята на живите,
Palunghahaih atho nazetto maw oh, tito kami mah panoek thai ai; kahing kaminawk ohhaih prae ah doeh hnu thai ai.
14 Бездната казва: Не е у мене. И морето казва: Не е у мене.
Kathuk tui mah, Kai thungah om ai; tuipui mah doeh kai khaeah om ai, tiah thuih.
15 Не може да се придобие със злато; И сребро не може да се претегли в замяна с нея.
Kaciim suitui hoiah palunghahaih to qan thai ai moe, phoisa to noek moe, paek cadoeh, palunghahaih to qan thai ai.
16 Не може да се оцени с офирско злато, Със скъпоценен оникс и сапфир.
Ophir ih sui hoiah doeh qan thai ai moe, atho kaom onyx hoi sapphire mah doeh qan thai ai.
17 Злато и кристал не могат се сравни с нея, Нито може да се размени с вещи от на-чисто злато.
Palunghahaih loe sui, atho kaom kawbaktih thlung hoiah doeh patah thai ai; kaciim suitui hoiah doeh alaih thai mak ai.
18 Не ще се спомене корал или кристал за покупката й. Защото цената на мъдростта е по-висока от скъпоценните камъни.
Koral hoi pale loe thuih han koi om ai; palunghahaih atho loe thlung kathim pongah doeh atho oh kue.
19 Топаз етиопски не ще се сравни с нея; Не ще се оцени тя с чисто злато.
Ethiopia ih Topaz thlung hoiah patah thai ai moe, kaciim suitui hoiah doeh qan thai ai.
20 От, где прочее, дохожда мъдростта? И где е мястото на разума?
To tih nahaeloe palunghahaih loe naa bang hoiah maw angzoh? Panoekthaihaih ahmuen loe naa ah maw oh?
21 Понеже е скрита от очите на всичките живи, И утаена от въздушните птици.
Palunghahaih loe hinghaih katawn hmuennawk boih ih mik hoiah hnu thai ai, van ih tavaanawk mah doeh hnu thai ai.
22 Гибелта и смъртта казват: С ушите си чухме слух за нея.
Amrohaih hoi duekhaih hnik mah loe, Palunghahaih lok to naa hoi khue ni ka thaih, tiah a thuih hoi.
23 Бог разбира пътя й, И Той знае мястото й;
Sithaw mah khue ni palunghahaih loklam to panoek moe, a ohhaih ahmuen to panoek.
24 Понеже Той гледа до земните краища, И вижда под цялото небе,
Anih loe long boenghaih to khet moe, van tlim ih hmuennawk boih to a hnuk.
25 За да претегля тежината на ветровете, И да измерва водите с мярка.
Takhi thacakhaih to a noek moe, tuinawk to a tah.
26 Когато направи закон за дъжда, И път за светкавицата на гръма,
Kho angzohhaih dan hoi khopazih tangphra puekhaih loklam to a sak naah,
27 Тогава Той я видя и изяви; Утвърди я, да! И я изследва;
palunghahaih to a hnuk moe, amtuengsak; ue, anih mah caksak moe, a sak tanoek.
28 И каза на човека: Ето, Страх от Господа, туй е мъдрост, И отдалечаване от злото, това е разум.
Anih mah kami khaeah, Khenah, Angraeng zithaih loe, palunghahaih ah oh; kasae caeh taakhaih loe, panoekthaihaih ah oh, tiah a naa.
