Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
¿Por qué no son ocultos los tiempos al Todopoderoso, pues los que le conocen no ven sus días?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Toman los términos, roban los ganados, y los apacientan.
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
Llévanse el asno de los huérfanos, prendan el buey de la viuda.
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
Hacen apartar del camino a los pobres, y todos los pobres de la tierra se esconden.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
He aquí, que como asnos monteses en el desierto salen a su obra madrugando para robar; el desierto es su mantenimiento, y de sus hijos.
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
En el campo siegan su pasto, y los impíos vendimian la viña.
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Al desnudo hacen dormir sin ropa, y que en el frío no tenga cobertura.
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
De la inundación de los montes fueron humedecidos; y abrazaron las peñas sin tener en que cubrirse.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
Al huérfano del pecho roban, y de sobre el pobre toman la prenda.
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Al desnudo hacen andar sin vestido, y a los hambrientos quitan los manojos.
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
De dentro de sus paredes exprimen el aceite, pisan los lagares, y mueren de sed.
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
De la ciudad claman los hombres, y las almas de los muertos dan voces, y Dios no puso estorbo.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
Ellos son los que son rebeldes a la luz: nunca conocieron sus caminos, ni estuvieron en sus veredas.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
A la luz se levanta el matador: mata al pobre y al necesitado, y de noche es como ladrón.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
El ojo del adúltero está aguardando la noche, diciendo: No me verá nadie, y esconderá su rostro.
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
En las tinieblas minan las casas, que de día se señalaron: no conocen la luz.
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
Porque a todos ellos la mañana les es como sombra de muerte: si son conocidos, terrores de sombra de muerte los toman.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Son livianos sobre las aguas: su porción es maldita en la tierra. Nunca vienen por el camino de las viñas.
La sequedad, y también el calor roban las aguas de la nieve; y el sepulcro a los pecadores. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
El misericordioso se olvidará de ellos, los gusanos sentirán dulzura de ellos: nunca más habrá de ellos memoria; y como un árbol será quebrantada la iniquidad.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
A la mujer estéril que no paría, afligió: y a la viuda nunca hizo bien.
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Mas a los violentos adelantó con su poder: levantóse, y no fió a nadie en la vida.
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
Si algunos le dieron a crédito, y se afirmó en ellos; sus ojos tuvo puestos sobre los caminos de ellos.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
Fueron enaltecidos por un poco, y desaparecieron, y son abatidos como cada cual: serán encerrados, y cortados como cabezas de espigas.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
Y si no es así, ¿quién me desmentirá ahora, o tornará en nada mis palabras?
