Йов 24
1 Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
Wherefore, since from the Almighty times are not hid, have, his knowing ones, no vision of his days?
2 Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
Boundaries, men move back, flocks, they seize and consume;
3 Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
The ass of the fatherless, they drive off, they take in pledge the ox of the widow;
4 Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
They turn aside the needy out of the way, at once, are the humbled of the land made to hide themselves.
5 Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
Lo! [as] wild asses in the wilderness, they go forth with their work, eager seekers for prey, the waste plain, yieldeth them food for their young;
6 Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
In the field—a man’s fodder, they cut down, and, the vineyard of the lawless, they strip of its late berries;
7 Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
Ill-clad, they are left to lodge without clothing, and have no covering in the cold;
8 Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
With the sweeping rain of the mountains, are they wet, and, through having no shelter, they embrace a rock.
9 Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
Men tear, from the breast, the fatherless, and, over the poor, they take a pledge;
10 Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
Naked, they go about without clothing, and, famished, they carry the sheaves;
11 Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
Between their walls, are they exposed to the sun, Wine-presses, they tread, and yet are thirsty;
12 Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
Out of the city—out of the houses, they make outcry. and, the soul of the wounded, calleth for help, and, GOD, doth not regard it as foolish.
13 Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
They, have become rebels against the light, —they are not acquainted with the ways thereof, neither abide they in the paths thereof.
14 Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
With the light, riseth the murderer, He slayeth the poor and needy, And, in the night, he becometh like a thief.
15 Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
And, the eye of the adulterer, watcheth for the evening twilight, saying, Not an eye will see me! A covering for the face, he putteth on;
16 В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
He breaketh, in the dark, into houses, —By day, they lock themselves in, They know not the light;
17 Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
For, in the case of all such, morning to them is the death-shade, For, to be recognised, is a death-shade terror.
18 Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Swift is he on the face of the waters, Speedily vanished their share in the land, He turneth not to the way of the vineyards.
Drought and heat, steal away snow water, Hades, them who have sinned. (Sheol h7585)
20 Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
Maternal love shall forget him, the worm shall find him sweet, No more shall he be remembered, but perversity shall be shivered like a tree.
21 Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
He oppresseth the barren who beareth not, and, to the widow, he doeth not good;
22 Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
Yea he draggeth along the mighty by his strength, He riseth up, and none hath assurance of life;
23 Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
It is given him to be secure, and confident, yet, his eyes, are upon their ways.
24 Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
They are exalted a little, and are not, Yea having been laid low, like all men, are they gathered, Even as the top of an ear of corn, do they hang down.
25 И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
But, if not, who then can convict me of falsehood? or make of no account my words?
