Йов 23
1 А Иов в отговор рече:
Then Job answered and said:
2 И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
Even to-day is my complaint bitter; my hand is become heavy because of my groaning.
3 Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
Oh that I knew where I might find Him, that I might come even to His seat!
4 Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
I would order my cause before Him, and fill my mouth with arguments.
5 Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
I would know the words which He would answer me, and understand what He would say unto me.
6 Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
Would He contend with me in His great power? Nay; but He would give heed unto me.
7 Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
There the upright might reason with Him; so should I be delivered for ever from my Judge.
8 Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
Behold, I go forward, but He is not there, and backward, but I cannot perceive Him;
9 Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
On the left hand, when He doth work, but I cannot behold Him, He turneth Himself to the right hand, but I cannot see Him.
10 Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
For He knoweth the way that I take; when He hath tried me, I shall come forth as gold.
11 Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
My foot hath held fast to His steps, His way have I kept, and turned not aside.
12 От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
I have not gone back from the commandment of His lips; I have treasured up the words of His mouth more than my necessary food.
13 Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
But He is at one with Himself, and who can turn Him? And what His soul desireth, even that He doeth.
14 Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
For He will perform that which is appointed for me; and many such things are with Him.
15 Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
Therefore am I affrighted at His presence; when I consider, I am afraid of Him.
16 Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
Yea, God hath made my heart faint, and the Almighty hath affrighted me;
17 Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
Because I was not cut off before the darkness, neither did He cover the thick darkness from my face.
