Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Job contestó:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
“Por favor, escuchen atentamente lo que digo; eso sería un consuelo que podrían darme.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Tengan paciencia conmigo; déjenme hablar. Después de que haya habladao, pueden seguir burlándose de mí.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
¿Me estoy quejando de la gente? Por supuesto que no. ¿Por qué no debería estar impaciente?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Mírenme. ¿No están horrorizados? Tápense la boca con la mano en señal de asombro.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Cada vez que pienso en lo que me ha pasado me horrorizo y tiemblo de miedo.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
“¿Por qué siguen viviendo los malvados, que envejecen y son cada vez más poderosos?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Sus hijos están con ellos; ven crecer a sus nietos.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Viven en sus casas con seguridad; no tienen miedo. Dios no usa su vara para golpearlos.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Sus toros siempre crían con éxito; sus vacas paren terneros y no abortan.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Sacan a jugar a sus pequeños como si fueran corderos; sus niños bailan alrededor.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Cantan acompañados de la pandereta y la lira; celebran con la música de la flauta.
Viven felices y bajan al sepulcro en paz. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Sin embargo, le dicen a Dios: ‘¡Vete lejos! No queremos saber nada de ti.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
¿Quién se cree el Todopoderoso para que le sirvamos como esclavos? ¿Qué beneficio hay para nosotros si le oramos?’
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Esa gente cree que hace su propia fortuna, pero yo no acepto su forma de pensar.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
“Cuántas veces se apaga la lámpara de los malvados? ¿Cuántas veces les sobreviene el desastre? ¿Cuántas veces castiga Dios a los impíos en su cólera?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
¿Son arrastrados como paja en el viento? ¿Viene un tornado y se los lleva?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
Algunos dicen: ‘Dios guarda el castigo de la gente para sus hijos’. Pero yo digo: ‘Dios debería castigar a esas personas para que aprendan de ello’.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Que ellos mismos vean su destrucción y beban profundamente de la ira de Dios.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Porque no les importará lo que les ocurra a sus familias una vez que hayan muerto.
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
“¿Puede alguien enseñarle a Dios algo que no sepa ya, puesto que él es quien juzga incluso a los seres celestiales?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
Una persona muere con buena salud, totalmente cómoda y segura.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
Su cuerpo está gordo por haber comido bien; sus huesos aún son fuertes.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Otro muere después de una vida miserable sin haber experimentado la felicidad.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Sin embargo, ambos son enterrados en el mismo polvo; son tratados de igual manera en la muerte, comidos por los gusanos.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
“Sé lo que piensan y sus planes para hacerme mal.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
Pueden preguntarme: ‘¿Dónde está la casa del gran hombre? ¿Dónde está el lugar donde viven los malvados?’
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
¿No le han preguntado a los viajeros? ¿No le prestan atención a lo que dicen?
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
La gente malvada se salva en tiempos de desastre; es rescatada del día del juicio.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
¿Quién cuestiona sus acciones? ¿Quién les paga por lo que han hecho?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Cuando finalmente mueren y son llevados al cementerio, su tumba está custodiada. La tierra de la tumba los cubre suavemente.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Todo el mundo asiste a sus funerales; una enorme procesión de gente viene a presentar sus últimos respetos.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
¿Por qué tratan de consolarme con tonterías? Sus respuestas no son más que una sarta de mentiras!”
