Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
But Job answered and said:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Hear attentively my words, And let this be your consolation.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Bear with me, that I may speak; And after I have spoken, mock on!
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Is my complaint concerning man? Why then should I not be angry?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Look upon me, and be astonished, And lay your hand upon your mouth!
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
When I think of it, I am confounded; Trembling taketh hold of my flesh.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Why is it that the wicked live, Grow old, yea, become mighty in substance?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Their children are established in their sight with them, And their offspring before their eyes.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Their houses are in peace, without fear, And the rod of God cometh not upon them.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Their bull gendereth, and faileth not; Their cow calveth, and casteth not her calf.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
They send forth their little ones like a flock, And their children dance.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
They sing to the timbrel and harp, And rejoice at the sound of the pipe.
They spend their days in prosperity, And in a moment go down to the under-world. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
And yet they say unto God, “Depart from us! We desire not the knowledge of thy ways!
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Who is the Almighty, that we should serve him? And what will it profit us, if we pray to him?”
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
[[Ye say, ]] “Lo! their prosperity is not secure in their hands! Far from me be the conduct of the wicked!”
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
How often is it, that the lamp of the wicked is put out? And that destruction cometh upon them, And that He dispenseth to them tribulations in his anger?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
How often are they as stubble before the wind, Or as chaff, which the whirlwind carrieth away?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
“But” [[say ye]] “God layeth up his iniquity for his children.” Let him requite the offender, and let him feel it!
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Let his own eyes see his destruction, And let him drink of the wrath of the Almighty!
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
For what concern hath he for his household after him, When the number of his own months is completed?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Who then shall impart knowledge to God, —To him that judgeth the highest?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
One dieth in the fulness of his prosperity, Being wholly at ease and quiet;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
His sides are full of fat, And his bones moist with marrow.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Another dieth in bitterness of soul, And hath not tasted pleasure.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
Alike they lie down in the dust, And the worms cover them.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Behold, I know your thoughts, And the devices by which ye wrong me.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
For ye say, “Where is the house of the oppressor, And where the dwelling-places of the wicked?”
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Have ye never inquired of travellers, And do ye not know their tokens,
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
That the wicked is spared in the day of destruction, And that he is borne to his grave in the day of wrath?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Who will charge him with his conduct to his face, And who will requite him for the evil he hath done?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Even this man is borne with honor to the grave; Yea, he watcheth over his tomb.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
Sweet to him are the sods of the valley: And all men move after him, As multitudes without number before him.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Why then do ye offer your vain consolations? Your answers continue false.
