Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
But Job answered and said,
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
Hear diligently my speech, and let this be your consolations.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Suffer me that I may speak; and after that I have spoken, mock on.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
As for me, [is] my complaint to man? and if [it were so], why should not my spirit be troubled?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Mark me, and be astonished, and lay [your] hand upon [your] mouth.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Even when I remember I am afraid, and trembling taketh hold on my flesh.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Wherefore do the wicked live, become old, yea, are mighty in power?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Their seed is established in their sight with them, and their offspring before their eyes.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Their houses [are] safe from fear, neither [is] the rod of God upon them.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Their bull gendereth, and faileth not; their cow calveth, and casteth not her calf.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
They send forth their little ones like a flock, and their children dance.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
They take the timbrel and harp, and rejoice at the sound of the organ.
They spend their days in wealth, and in a moment go down to the grave. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Therefore they say unto God, Depart from us; for we desire not the knowledge of thy ways.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
What [is] the Almighty, that we should serve him? and what profit should we have, if we pray unto him?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Lo, their good [is] not in their hand: the counsel of the wicked is far from me.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
How oft is the candle of the wicked put out! and [how oft] cometh their destruction upon them! [God] distributeth sorrows in his anger.
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
They are as stubble before the wind, and as chaff that the storm carrieth away.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
God layeth up his iniquity for his children: he rewardeth him, and he shall know [it].
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
His eyes shall see his destruction, and he shall drink of the wrath of the Almighty.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
For what pleasure [hath] he in his house after him, when the number of his months is cut off in the midst?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Shall [any] teach God knowledge? seeing he judgeth those that are high.
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
One dieth in his full strength, being wholly at ease and quiet.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
His breasts are full of milk, and his bones are moistened with marrow.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
And another dieth in the bitterness of his soul, and never eateth with pleasure.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
They shall lie down alike in the dust, and the worms shall cover them.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Behold, I know your thoughts, and the devices [which] ye wrongfully imagine against me.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
For ye say, Where [is] the house of the prince? and where [are] the dwelling places of the wicked?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Have ye not asked them that go by the way? and do ye not know their tokens,
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
That the wicked is reserved to the day of destruction? they shall be brought forth to the day of wrath.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Who shall declare his way to his face? and who shall repay him [what] he hath done?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Yet shall he be brought to the grave, and shall remain in the tomb.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
The clods of the valley shall be sweet unto him, and every man shall draw after him, as [there are] innumerable before him.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
How then comfort ye me in vain, seeing in your answers there remaineth falsehood?
