Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job responded by saying:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
I beseech you to hear my words and to do penance.
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Permit me, and I will speak, and afterwards, if you see fit, you can laugh at my words.
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Is my dispute against man, so that I would have no reason to be discouraged?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Listen to me and be astonished, and place a finger over your mouth.
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
As for me, when I think it over, I am afraid, and trembling convulses my body.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Why then do the impious live, having been lifted up and strengthened with riches?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
They see their offspring continue before them: a commotion of close relatives and of children’s children in their sight.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Their houses have been secure and peaceable, and there is no staff of God over them.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Their cattle have conceived and have not miscarried; their cow has given birth and is not deprived of her newborn.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
Their little ones go out like a flock, and their children jump around playfully.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
They take up the timbrel and the lyre, and they rejoice at the sound of the organ.
Their days are prolonged in wealth, yet, in an instant, they descend into hell. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Who has said to God, “Depart from us, for we do not want the knowledge of your ways.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Who is the Almighty that we should serve him? And how is it helpful to us if we pray to him?”
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
It is true that their good things are not in their power. May the counsel of the impious be far from me!
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
How often will the lamp of the wicked be extinguished, and a deluge overtake them, and how often will he distribute the afflictions of his wrath?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
They will be like chaff before the face of the wind, and like ashes that the whirlwind scatters.
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
God will preserve the grief of the father for his sons, and, when he repays, then he will understand.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
His eyes will see his own destruction, and he will drink from the wrath of the Almighty.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
For what does he care what happens to his house after him, or if the number of its months are reduced by half?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Can anyone teach holy knowledge to God, who judges the exalted?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
This one dies strong and healthy, rich and happy.
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
His gut is full of fat and his bones are moistened with marrow.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
In truth, another dies in bitterness of soul, without any resources.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
And yet they will sleep together in the dust, and worms will cover them.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Surely, I know your thoughts and your sinful judgments against me.
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
For you say, “Where is the house of the ruler, and where are the tabernacles of the impious?”
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Ask any passerby whom you wish, and you will realize that he understands these same things:
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
that the evil-doer is reserved for the day of destruction, and he will be led to the day of wrath.
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
Who will reprove his way to his face, and who will repay him for what he has done?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
He will be led to the tomb, and he will remain awake in the chaos of the dead.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
He has been found acceptable to the banks of the River of Lamentation, and he will draw any man towards him, and there are countless before him.
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Therefore, how long will you console me in vain, when your answer is shown to be repugnant to truth?
