Йов 21
1 Тогава Иов в отговор рече:
Men Job svarede og sagde:
2 Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
hører, ja hører min Tale, og lader dette være den Trøst, I yde!
3 Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
Fordrager mig, og jeg vil tale, og naar jeg har talt, da kan du spotte!
4 За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
Mon min Klage gælder Mennesker? og om saa er, hvorfor skulde ikke min Aand blive utaalmodig?
5 Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
Vender eder til mig, og gruer og lægger Haanden paa Munden!
6 Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
Thi kommer jeg det i Hu, da forfærdes jeg, og Bævelse betager mit Kød.
7 Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
Hvorfor blive de ugudelige i Live, blive gamle, ja vældige i Kraft?
8 Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
Deres Sæd staar fast for deres Ansigt om dem og deres Afkom for deres Øjne.
9 Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
Deres Huse have Fred, uden Frygt, og Guds Ris er ikke over dem.
10 Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
Deres Tyr springer og ej forgæves; deres Ko kalver og er ikke ufrugtbar.
11 Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
De lade deres Børn løbe som en Faarehjord, og deres Drenge springe.
12 Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
De opløfte deres Røst til Tromme og Harpe og glæde sig ved Fløjtens Lyd.
De slide deres Dage hen i Lykke, og i et Øjeblik synke de ned i de dødes Rige. (Sheol h7585)
14 Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
Og dog sagde de til Gud: Vig fra os! thi vi have ikke Lyst til Kundskab om dine Veje.
15 Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
Hvad er den Almægtige, at vi skulde tjene ham? eller hvad Gavn skulde vi have af at bønfalde ham?
16 Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
Se, deres Lykke hviler dog ikke i deres egen Haand! De ugudeliges Raad er langt fra mig.
17 Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
Hvor tit udslukkes vel de ugudeliges Lampe og kommer deres Ulykke over dem? hvor tit uddeler Gud Smerter til dem i sin Vrede?
18 Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
Blive de som Straa for Vejr og som Avner, hvilke Hvirvelvind bortstjæler?
19 Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
„Gud gemmer hans Uret til hans Børn.‟ Han skulde betale ham selv, at han fornemmer det.
20 Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
Hans egne Øjne skulle se hans Fordærvelse, og han skulde drikke af den Almægtiges Vrede.
21 Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
Thi hvad bekymrer han sig om sit Hus efter sig, naar hans Maaneders Tal er ude?
22 Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
Mon nogen vil lære Gud Kundskab, ham, som dømmer de høje?
23 Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
Den ene dør i sin fulde Styrke, ganske rolig og tryg;
24 Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
hans Kar vare fulde af Mælk, og Marven i hans Ben var vædskefuld.
25 А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
Men den anden maa dø med en beskelig bedrøvet Sjæl og har ikke nydt noget godt.
26 Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
De skulle ligge med hinanden i Støvet, og Ormene skulle bedække dem.
27 Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
Se, jeg kender eders Tanker, ja eders Rænker, med hvilke I gøre Vold imod mig;
28 Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
thi I sige: Hvor er Voldsmandens Hus? og hvor er Teltet, hvor de ugudelige boede?
29 Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
Have I ikke adspurgt de vejfarende, og erkende I ikke deres Vidnesbyrd,
30 Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
at den onde skulde spares til Ulykkens Dag, skulde føres frem til Vredens Dag?
31 Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
„Hvo vil forholde ham hans Vej? naar han gør noget, hvo vil betale ham?
32 Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
Og han føres hen til Gravene, og ved Gravhøjen lever hans Minde.
33 Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
I Dalens Muld hviler han sødt, og han drager hvert Menneske efter sig, og paa dem foran ham er ikke Tal.‟
34 Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
Hvorledes trøste I mig da med Forfængelighed? og hvad der bliver tilbage af eders Svar, er Troløshed.
