Йов 20
1 Тогава нааматецът Софар в отговор рече:
Et Sophar le Minéen dit:
2 Понеже ме карат мислите ми да отговоря, Затова бързам.
Ce n'est point de cette manière que je voudrais, sur ces choses, discuter avec toi; et vous tous vous ne vous y êtes pas mieux pris.
3 Чух укорително изобличение против мене; И духът на разума ме кара да отговоря.
Je mettrai à profit ce que m'enseigne ma retenue, et l'esprit d'intelligence répondra pour moi.
4 Не знаеш ли това от старо време, От когато е поставен човек на земята,
Est-ce que l'on ne sait pas ces choses depuis que l'homme a été placé sur la terre?
5 Че тържеството на нечестивите е кратковременно, И радостта на безбожния е минутна?
Joie des méchants, chute extraordinaire; plaisir des pervers, ruine.
6 Макар величието му да се издигне до небето, И главата му да стигне до облаците.
Lors même que les présents de l'impie monteraient jusqu'au ciel, et que ses sacrifices atteindraient les nuées;
7 Пак той ще се изрине за винаги, както нечистотиите му; Ония, които са го гледали, ще кажат, Где е той?
Lors même qu'il serait soutenu par de forts étais, finalement il périra, et ceux qui le connaissaient diront: Où est-il?
8 Като сън ще отлети и няма да се намери, И като нощно видение ще изчезне.
On ne le voit non plus qu'un songe évanoui, et il s'est envolé comme une vision nocturne.
9 Окото, което го е гледало, не ще го гледа вече; И мястото му няма да го види вече.
L'œil a regardé et il n'est plus là, et le lieu qu'il habitait ne s'apercevra plus.
10 Чадата му ще потърсят благоволението на сиромасите; И ръцете му ще повърнат имота им.
Que ses fils meurent sous les coups des petits; que ses mains ne connaissent plus que les douleurs.
11 Костите му са пълни със съгрешенията на младостта му; И те ще лежат с него в пръстта.
Ses os ont eu la force de la jeunesse, et ils sont couchés comme lui dans la terre.
12 Ако и да е сладко злото в устата му, Та го крие под езика си.
Si la méchanceté est douce à sa bouche, il la cachera sous sa langue,
13 Ако и да го жали и не го оставя, Но все още го държи вътре в устата си,
Il ne s'en fera pas faute, et il n'en laissera rien perdre; et il la fera descendre au fond de son gosier.
14 Пак храната му ще се измени в червата му, На жлъчка аспидна ще се обърне във вътрешностите му.
Mais elle ne lui profitera pas; ce sera en ses entrailles un venin d'aspic.
15 Погълнал е богатство, но ще го повърне; Бог ще го изтръгне из корема му.
Il vomira sa richesse injustement acquise, et un ange l'expulsera de la maison où il l'aura amassée.
16 Отрова аспидна ще суче; Език ехиднин ще го умъртви.
Puisse-t-il s'allaiter du fiel des dragons; puisse la langue des serpents le faire périr.
17 Няма вече да гледа потоците, Реките, които текат с мед и масло.
Qu'il ne voie plus de lait trait au pâturage; qu'il ne mange ni beurre ni miel.
18 Това, за което се трудим, ще го възвърне, И няма да се наслаждава на него; Съразмерно с имота, който е придобил, Той няма да се радва,
Il s'est fatigué pour des choses vaines et insensées, pour des biens dont il ne goûtera pas, qui lui serviront comme un nerf desséché où il n'y a rien à manger ni à boire.
19 Защото е угнетил сиромасите и ги е оставил; Заграбил е къща, която не бе построил.
Car il a brisé les demeures d'une multitude d'hommes puissants; il les a dépouillés de maisons qu'il n'avait point bâties.
20 Понеже не е знаел насита на лакомството си, Няма да запази нищо от това, което му е най-мило;
Il ne trouvera pas son salut dans ses trésors; il ne sera point sauvé par sa convoitise.
21 Понеже не остана нищо, което не изпояде, Затова благоденствието му няма да трае.
Jamais rien ne reste de ses aliments; aussi ses richesses pour lui ne porteront pas de fleurs.
22 Когато е в пълно изобилие, ще го сполети оскъдност; Ръката на всеки окаяник ще го нападне.
A peine à son repas se sera-t-il bien gorgé, qu'il sera oppressé et torturé par toutes sortes d'étreintes.
23 Когато се кани да напълни корема си, Бог ще хвърли върху него яростния Си гняв, И ще го навали върху него, когато още яде.
Si, n'importe comment, tu as rempli sa panse, c'est comme si tu avais fait tomber sur lui le poids de ta colère et des flots de douleurs.
24 Когато бяга от желязното оръжие, Стрелата на медния лък ще го прониже.
Il n'est point à l'abri d'une main armée de fer, ni à l'épreuve d'une flèche d'airain.
25 Той я изтръгва, и тя излиза из тялото му, Да! лъскавият й връх излиза из жлъчката му; Ужаси го обземат.
Que le trait entre par sa bouche; que les éclairs sillonnent ses demeures. Que les épouvantements se promènent à ses côtés;
26 Всякаква тъмнина е запазена за съкровищата му; Огън нераздухван от човек ще го пояде; На тия, които останат в шатъра му, зле ще им бъде.
Que les ténèbres autour de lui ne se dissipent jamais; que la flamme le dévore sans le consumer; que son hôte ruine sa maison.
27 Небето ще открие беззаконието му, И земята ще се повдигне против него.
Que le ciel dévoile ses péchés; que la terre s'élève contre lui.
28 Богатството на дома му ще изчезне, В деня на Божия гняв ще се разпилее.
Que sa famille enfin périsse et qu'il voie luire le jour de la colère.
29 Това е от Бога делът на нечестивия, И определеното му от Бога наследство.
Tel est le sort que le Seigneur réserve à l'impie; telle est la part de richesses que lui donnera Celui qui voit tout.
