< Йов 19 >
1 Тогава Иов в отговор рече:
Na Hiob buae se,
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
“Mobɛhyɛ me ɔyaw na mode nsɛm abubu me akosi da bɛn?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Mpɛn du ni a moasopa me; mo ani nwu sɛ motow hyɛ me so.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
Sɛ ɛyɛ nokware sɛ mafom ɔkwan a, me mfomso yɛ me nko ara asɛm.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
Sɛ ampa sɛ mobɛma mo ho so asen me na mode mʼanimguase ayɛ adanse atia me a,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
ɛno de munhu sɛ Onyankopɔn ayɛ me bɔne na ɔde ne tan atwa me ho ahyia.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
“Ɛwɔ mu, misu se, ‘Wɔafom me’ de, nanso obiara mmua me; meteɛ mu pɛ mmoa, nanso atɛntrenee biara nni hɔ.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Wasiw me kwan enti mintumi nsen; ɔde sum aduru mʼakwan so.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Wayi mʼanuonyam afi me so na watu mʼahenkyɛw afi me ti so.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Wasɛe me akwannuasa nyinaa so de awie me; watu mʼanidaso ase te sɛ dua.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Nʼabufuw huru tia me; na wakan me afra nʼatamfo mu.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Nʼakofo ba anibere so; wosisi mpie de tia me na wotwa me ntamadan ho hyia.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
“Wayi me nuabarimanom afi me ho; na mʼamanifo atwe wɔn ho koraa.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Mʼabusuafo kɔ; na me nnamfonom werɛ afi me.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Mʼahɔho ne me mmaawa bu me sɛ ɔhɔho; mete sɛ ɔnanani ma wɔn.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Mefrɛ me somfo, na ommua; mpo, metew mʼano srɛ no.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Me home bɔn me yere; me ho afono mʼankasa nuabarimanom.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Mpo, mmarimaa nkumaa bu me animtiaa; sɛ mipue a wodi me ho fɛw.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Me nnamfo ankasa nyinaa kyi me; mʼadɔfo asɔre atia me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Maka were ne nnompe, nea mede aguan nkutoo ne me se akyi nam.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
“Munhu me mmɔbɔ, me nnamfonom, munhu mmɔbɔ, na Onyankopɔn nsa abɔ me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Adɛn nti na motaa me sɛnea Onyankopɔn yɛ no? Na mommfa me honam yi saa ara?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
“Ao, sɛ anka wɔde me nsɛm bɛhyɛ nhoma mu, anka wɔbɛkyerɛw wɔ nhoma mmobɔwee so,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
anka wɔde dade pɛe bɛkyerɛw wɔ sumpii so, anaa wobekuruakyerɛw wɔ ɔbotan so afebɔɔ!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Minim sɛ me dimafo te ase, na awiei no ɔbɛsɔre agyina asase so.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
Na wɔasɛe me were awie no, mefi me were mu ahu Onyankopɔn.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Me ara mehu no mede mʼani, na ɛnyɛ obi foforo ani, behu no. Sɛnea me koma ho pere wɔ me mu!
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
“Sɛ moka se, ‘Yɛbɛteetee no, efisɛ ɔhaw no fi ɔno ara a,’
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
ɛsɛ sɛ mo ankasa musuro afoa no na abufuw nam afoa so de asotwe bɛba, na mubehu sɛ atemmu wɔ hɔ.”