Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Ket simmungbat ni Job ket kinunana,
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
“Kasano kabayag ti panangpasagaba ken panangrumekyo kaniak babaen kadagiti sasao?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Kadagitoy a sangapulo a daras ket inumsidak; saankayo a nagbain a trinatodak iti saan a nasayaat.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
No pudno daytoy nagbiddutak, agtalinaed ti biddutko a bukodko a pakaseknan.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
No pudno nga agparammagkayo maibusor kaniak ken allukoyenyo ti tunggal maysa a napabainanak,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
ket ammoyo koma a nakaaramid ti Dios iti saan a nasayaat kaniak ket tiniliwnak iti iketna.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Adtoy, immawagak tapno ibagak a saan a nasayaat ti naaramid kaniak, ngem saannak nga impangag; agpatpatulongak, ngem awan ti hustisia.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Inaladanna ti pagnaak tapno saanak a makalasat, ken pinasipngetna ti dalanko.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Inussobna ti dayagko, ken innalana ti balangat manipud iti ulok.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
Binuraknak iti tunggal sikigan, ket napukawak; pinag-otna dagiti namnamak a kasla maysa a kayo.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
Pinasgedanna pay ti pungtotna a maibusor kaniak; imbilangnak a kas maysa kadagiti kabusorna.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
Immay a sangsangkamaysa dagiti buyotna; nagaramidda kadagiti buntoon iti aglawlaw a maibusor kaniak ken nagkampoda iti aglawlaw ti toldak.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
Inyadayona kaniak dagiti kakabsatko; dagiti am-ammok ket immadayo ti riknada kaniak.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
Pinanawandakon dagiti kakabagiak; nalipatandakon dagiti nasinged a gagayyemko.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
Imbilangdak a kas ganggannaet dagiti naminsan a nagtalinaed a kas sangaili iti pagtaengak ken imbilangdak a kas ganggannaet dagiti babbai nga adipenko; ganggannaetak iti imatangda.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
Immawagak iti adipenko, ngem saannak a sinungbatan uray no inayabak isuna babaen iti ngiwatko.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
Makarurod ti sang-awko iti asawak; kagura dagiti kakabsatko a lallaki ken babbai ti pakaasik.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
Uray dagiti ub-ubbing ket lalaisendak; no tumakderak nga agsao, agsaoda a maibusor kaniak.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
Kaguradak dagiti amin a nasinged a gagayyemko; timmallikod a maibusor kaniak dagiti ay-ayatek.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
Dimketen dagiti tulangko iti kudilko ken iti lasagko; makalasatak laeng babaen kadagiti kudil ti ngipenko.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Maasikayo kaniak, maasikayo kaniak, gagayyemko, gapu ta sinagidnak ti ima ti Dios.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Apay nga idaddadanesdak a kasla dakayo ti Dios? Apay a saankayo a mapnek a mangib-ibus iti lasagko?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
O, a maisurat koman ita dagiti sasaok! O, a mailanad koma dagitoy iti maysa a libro!
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
O, a babaen iti landok a paet ken iti buli ket maikitikit dagitoy iti bato iti agnanayon!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
Ngem maipapan kaniak, ammok a sibibiag ti Mannubbotko, ket agtakderto isuna iti daga iti kamaudiananna;
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
kalpasan a ti kudilko, dayta ket, daytoy a bagi, ket madadael, ket iti lasagko ket makitakto ti Dios.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Makitakto isuna, siak a mismo ket makitakto isuna iti abayko; makitanto dagiti matak isuna, ken saan a kas maysa a ganggannaet. Napnoanak iti karirikna kas panpanunotek dayta a tiempo.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
No ibagayo, 'Kasanotayo a parigaten isuna! Adda kenkuana ti ramut dagiti pakariribukanna,'
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
ket agbutengkayo koma iti kampilan, gapu ta iyeg ti pungtot ti dusa ti kampilan, tapno maammoanyo nga adda iti pannakaukom.”
