Йов 19
1 Тогава Иов в отговор рече:
Bvt Iob answered, and said,
2 До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
Howe long will yee vexe my soule, and torment me with wordes?
3 Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
Ye haue now ten times reproched me, and are not ashamed: ye are impudent toward mee.
4 Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
And though I had in deede erred, mine errour remaineth with me.
5 Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
But in deede if ye will aduance your selues against me, and rebuke me for my reproche,
6 Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
Know nowe, that God hath ouerthrowen me, and hath compassed me with his net.
7 Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
Beholde, I crie out of violence, but I haue none answere: I crie, but there is no iudgement.
8 Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
Hee hath hedged vp my way that I cannot passe, and he hath set darkenesse in my paths.
9 Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
Hee hath spoyled mee of mine honour, and taken the crowne away from mine head.
10 Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
He hath destroyed mee on euery side and I am gone: and he hath remoued mine hope like a tree.
11 Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
And he hath kindled his wrath against me, and counteth mee as one of his enemies.
12 Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
His armies came together, and made their way vpon me, and camped about my tabernacle.
13 Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
He hath remooued my brethre farre from me, and also mine acquaintance were strangers vnto me.
14 Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
My neighbours haue forsaken me, and my familiars haue forgotten me.
15 Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
They that dwel in mine house, and my maydes tooke me for a stranger: for I was a stranger in their sight.
16 Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
I called my seruant, but he would not answere, though I prayed him with my mouth.
17 Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
My breath was strange vnto my wife, though I prayed her for the childrens sake of mine owne body.
18 И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
The wicked also despised mee, and when I rose, they spake against me.
19 Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
All my secret friends abhorred me, and they whome I loued, are turned against me.
20 Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
My bone cleaueth to my skinne and to my flesh, and I haue escaped with the skinne of my teeth.
21 Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
Haue pitie vpon me: haue pitie vpon me, (O yee my friendes) for the hande of God hath touched me.
22 Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
Why do ye persecute me, as God? and are not satisfied with my flesh?
23 О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
Oh that my wordes were nowe written! oh that they were written euen in a booke,
24 Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
And grauen with an yron pen in lead, or in stone for euer!
25 Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
For I am sure, that my Redeemer liueth, and he shall stand the last on the earth.
26 И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
And though after my skin wormes destroy this bodie, yet shall I see God in my flesh.
27 Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
Whome I my selfe shall see, and mine eyes shall beholde, and none other for me, though my reynes are consumed within me.
28 Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
But yee sayde, Why is hee persecuted? And there was a deepe matter in me.
29 Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
Be ye afraide of the sworde: for the sworde will be auenged of wickednesse, that yee may knowe that there is a iudgement.
