Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Entonces Job respondió,
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
“He oído muchas cosas así. ¡Sois unos miserables consoladores!
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
¿Tendrán fin las palabras vanas? ¿O qué te provoca que respondas?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
Yo también podría hablar como tú. Si tu alma estuviera en el lugar de la mía, Podría unir las palabras contra ti, y sacudir la cabeza,
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
sino que te fortalezca con mi boca. El consuelo de mis labios te aliviaría.
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
“Aunque hablo, mi dolor no se calma. Aunque me abstenga, ¿qué me alivia?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
Pero ahora, Dios, me has agotado. Has hecho que toda mi compañía esté desolada.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
Me has arrugado. Esto es un testimonio contra mí. Mi delgadez se levanta contra mí. Lo atestigua mi cara.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
Me ha desgarrado en su ira y me ha perseguido. Me ha hecho rechinar los dientes. Mi adversario agudiza sus ojos sobre mí.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
Me han abierto la boca. Me han golpeado en la mejilla con reproche. Se reúnen contra mí.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
Dios me entrega a los impíos, y me echa en manos de los malvados.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
Yo estaba a gusto, y él me destrozó. Sí, me ha cogido por el cuello y me ha hecho pedazos. También me ha puesto como objetivo.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
Sus arqueros me rodean. Me parte los riñones, y no perdona. Vierte mi bilis en el suelo.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
Me rompe con brecha sobre brecha. Corre hacia mí como un gigante.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
He cosido arpillera sobre mi piel, y he clavado mi cuerno en el polvo.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
Mi rostro está rojo por el llanto. La oscuridad profunda está en mis párpados,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
aunque no hay violencia en mis manos, y mi oración es pura.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
“Tierra, no cubras mi sangre. Que mi llanto no tenga lugar para descansar.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Incluso ahora, he aquí, mi testigo está en el cielo. El que responde por mí está en las alturas.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
Mis amigos se burlan de mí. Mis ojos derraman lágrimas a Dios,
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
que mantenga el derecho de un hombre con Dios, ¡de un hijo de hombre con su vecino!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
Para cuando hayan pasado algunos años, Voy a seguir el camino de no retorno.
