Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
| ויען איוב ויאמר׃ |
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
| שמעתי כאלה רבות מנחמי עמל כלכם׃ |
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
| הקץ לדברי רוח או מה ימריצך כי תענה׃ |
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
| גם אנכי ככם אדברה לו יש נפשכם תחת נפשי אחבירה עליכם במלים ואניעה עליכם במו ראשי׃ |
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
| אאמצכם במו פי וניד שפתי יחשך׃ |
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
| אם אדברה לא יחשך כאבי ואחדלה מה מני יהלך׃ |
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
| אך עתה הלאני השמות כל עדתי׃ |
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
| ותקמטני לעד היה ויקם בי כחשי בפני יענה׃ |
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
| אפו טרף וישטמני חרק עלי בשניו צרי ילטוש עיניו לי׃ |
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
| פערו עלי בפיהם בחרפה הכו לחיי יחד עלי יתמלאון׃ |
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
| יסגירני אל אל עויל ועל ידי רשעים ירטני׃ |
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
| שלו הייתי ויפרפרני ואחז בערפי ויפצפצני ויקימני לו למטרה׃ |
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
| יסבו עלי רביו יפלח כליותי ולא יחמול ישפך לארץ מררתי׃ |
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
| יפרצני פרץ על פני פרץ ירץ עלי כגבור׃ |
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
| שק תפרתי עלי גלדי ועללתי בעפר קרני׃ |
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
| פני חמרמרה מני בכי ועל עפעפי צלמות׃ |
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
| על לא חמס בכפי ותפלתי זכה׃ |
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
| ארץ אל תכסי דמי ואל יהי מקום לזעקתי׃ |
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
| גם עתה הנה בשמים עדי ושהדי במרומים׃ |
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
| מליצי רעי אל אלוה דלפה עיני׃ |
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
| ויוכח לגבר עם אלוה ובן אדם לרעהו׃ |
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
| כי שנות מספר יאתיו וארח לא אשוב אהלך׃ |
