Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Then Job answered and said,
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
I have heard many such things: Miserable comforters are ye all.
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Shall vain words have an end? Or what provoketh thee that thou answerest?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
I also could speak as ye do; If your soul were in my soul’s stead, I could join words together against you, And shake my head at you.
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
[But] I would strengthen you with my mouth, And the solace of my lips would assuage [your grief].
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Though I speak, my grief is not assuaged; And though I forbear, what am I eased?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
But now he hath made me weary: Thou hast made desolate all my company.
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
And thou hast laid fast hold on me, [which] is a witness [against me]: And my leanness riseth up against me, It testifieth to my face.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
He hath torn me in his wrath, and persecuted me; He hath gnashed upon me with his teeth: Mine adversary sharpeneth his eyes upon me.
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
They have gaped upon me with their mouth; They have smitten me upon the cheek reproachfully: They gather themselves together against me.
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
God delivereth me to the ungodly, And casteth me into the hands of the wicked.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
I was at ease, and he brake me asunder; Yea, he hath taken me by the neck, and dashed me to pieces: He hath also set me up for his mark.
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
His archers compass me round about; He cleaveth my reins asunder, and doth not spare; He poureth out my gall upon the ground.
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
He breaketh me with breach upon breach; He runneth upon me like a giant.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
I have sewed sackcloth upon my skin, And have laid my horn in the dust.
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
My face is red with weeping, And on my eyelids is the shadow of death;
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
Although there is no violence in my hands, And my prayer is pure.
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
O earth, cover not thou my blood, And let my cry have no [resting]-place.
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Even now, behold, my witness is in heaven, And he that voucheth for me is on high.
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
My friends scoff at me: [But] mine eye poureth out tears unto God,
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
That he would maintain the right of a man with God, And of a son of man with his neighbor!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
For when a few years are come, I shall go the way whence I shall not return.
