Йов 16
1 Тогава Иов в отговор рече:
Saa tog Job til Orde og svarede:
2 Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
Nok har jeg hørt af sligt, besværlige Trøstere er I til Hobe!
3 Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
Faar Mundsvejret aldrig Ende? Hvad ægged dig dog til at svare?
4 И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
Ogsaa jeg kunde tale som I, hvis I kun var i mit Sted, føje mine Ord imod jer og ryste paa Hovedet ad jer,
5 Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
styrke jer med min Mund, ej spare paa ynksomme Ord!
6 Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
Taler jeg, mildnes min Smerte ikke og om jeg tier, hvad Lindring faar jeg?
7 Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
Dog nu har han udtømt min Kraft, du har ødelagt hele min Kreds;
8 Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
at du greb mig, gælder som Vidnesbyrd mod mig, min Magerhed vidner imod mig.
9 Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
Hans Vrede river og slider i mig, han skærer Tænder imod mig. Fjenderne hvæsser Blikket imod mig,
10 Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
de opspiler Gabet imod mig, slaar mig med Haan paa Kind og flokkes til Hobe omkring mig;
11 Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
Gud gav mig hen i Niddingers Vold, i gudløses Hænder kasted han mig.
12 Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
Jeg leved i Fred, saa knuste han mig, han greb mig i Nakken og sønderslog mig; han stilled mig op som Skive,
13 Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
hans Pile flyver omkring mig, han borer i Nyrerne uden Skaansel, udgyder min Galde paa Jorden;
14 Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
Revne paa Revne slaar han mig, stormer som Kriger imod mig.
15 Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
Over min Hud har jeg syet Sæk og boret mit Horn i Støvet;
16 Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
mit Ansigt er rødt af Graad, mine Øjenlaag hyllet i Mørke,
17 Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
skønt der ikke er Vold i min Haand, og skønt min Bøn er ren!
18 О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
Dølg ikke, Jord, mit Blod, mit Skrig komme ikke til Hvile!
19 Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
Alt nu er mit Vidne i Himlen, min Talsmand er i det høje;
20 Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
gid min Ven lod sig finde! Mit Øje vender sig med Taarer til Gud,
21 Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
at han skifter Ret mellem Manden og Gud, mellem Mennesket og hans Ven!
22 Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
Thi talte er de kommende Aar, jeg skal ud paa en Færd, jeg ej vender hjem fra.
