Йов 15
1 Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
And Eliphaz the Temanite answers and says:
2 Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
“Does a wise man answer [with] vain knowledge? And fill his belly [with] an east wind?
3 С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
To reason with a word not useful? And speeches—no profit in them?
4 Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
Indeed, you make reverence void, and diminish meditation before God.
5 Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
For your mouth teaches your iniquity, And you choose the tongue of the cunning.
6 Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
Your mouth declares you wicked, and not I, And your lips testify against you.
7 Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
Are you the first man born? And were you formed before the heights?
8 Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
Do you hear of the secret counsel of God? And withdraw wisdom to you?
9 Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
What have you known, and we do not know? [What] do you understand, and it is not with us?
10 Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
Both the gray-headed And the very aged [are] among us—Greater than your father [in] days.
11 Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
Are the comforts of God too few for you? And a gentle word [is] with you,
12 Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
Why does your heart take you away? And why are your eyes high?
13 Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
Do you turn your spirit against God? And have brought out words from your mouth:
14 Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
What [is] man that he is pure, And that he is righteous, one born of woman?
15 Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
Behold, He puts no credence in His holy ones, And the heavens have not been pure in His eyes.
16 Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
Also—surely abominable and filthy Is man drinking perverseness as water.
17 Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
I show you—listen to me—And this I have seen and declare,
18 (Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
Which the wise declare—And have not hid—from their fathers.
19 На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
To them alone was the land given, And a stranger did not pass over into their midst:
20 Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
All [the] days of the wicked he is paining himself, And few years have been laid up for the terrible one.
21 Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
A fearful voice [is] in his ears, In peace a destroyer comes to him.
22 Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
He does not believe to return from darkness, And he watches for the sword.
23 Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
He is wandering for bread: Where [is] it? He has known that ready at his hand Is a day of darkness.
24 Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
Adversity and distress terrify him, They prevail over him as a king ready for a boaster.
25 Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
For he stretched out his hand against God, And against the Mighty he makes himself mighty.
26 Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
He runs to Him with a neck, With thick bosses of his shields.
27 Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
For he has covered his face with his fat, And makes vigor over [his] confidence.
28 Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
And he inhabits cities cut off, houses not dwelt in, That have been ready to become heaps.
29 Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
He is not rich, nor does his wealth rise, Nor does he stretch out their continuance on earth.
30 Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
He does not turn aside from darkness, A flame dries up his tender branch, And he turns aside at the breath of His mouth!
31 Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
Do not let him put credence in vanity, He has been deceived, For vanity is his exchange.
32 Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
It is not completed in his day, And his bending branch is not green.
33 Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
He shakes off his unripe fruit as a vine, And casts off his blossom as an olive.
34 Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
For the company of the profane [is] barren, And fire has consumed tents of bribery.
35 Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
To conceive misery, and to bear iniquity, Even their heart prepares deceit.”
