Йов 14
1 Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
“Munhu akazvarwa nomukadzi ane mazuva mashoma azere nokutambudzika.
2 Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
Anobuda seruva agosvava; anotiza somumvuri, haagari.
3 И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
Ko, munotarisisa munhu akadai here? Ko, muchamuuyisa kuzotongwa pamberi penyu here?
4 Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
Ndianiko angabudisa chinhu chakachena kubva pane chine tsvina? Hakuna!
5 Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
Mazuva omunhu akatarwa; makatema kuwanda kwemwedzi yake, mukamutarira miganhu yaasingagoni kudarika.
6 Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
Naizvozvo regai kumutarisa uye mumusiye ari oga, kusvikira apedza nguva yake somunhu anoshanda.
7 Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
“Asi kumuti kune tariro: Kana ukatemwa, unobukirazve, uye mabukira awo matsva haasvavi.
8 Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
Midzi yawo ingava yakwegura hayo muvhu uye hunde yawo ichifa muvhu,
9 Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
asi uchabukira pakunhuhwira kwemvura ugomera somuti uchangotanga kumera.
10 Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
Asi munhu anofa agoradzikwa pasi; anofema kokupedzisira uye haazovapozve.
11 Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
Sokupera kunoita mvura mugungwa, kana kupwa nokuoma kworwizi,
12 Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
saizvozvo munhu anovata pasi asingazomuki; kusvikira matenga asisiko, vanhu havazomukizve kana kumutswa pakuvata kwavo.
13 О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
“Haiwa, dai mandiviga henyu muguva chete, uye mandiviga kusvikira kutsamwa kwenyu kwapfuura! Dai chete manditarira nguva, uye ipapo mugondirangarira! (Sheol h7585)
14 Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
Kana munhu akafa, angazoraramazve here? Mazuva ose okushanda kwangu kwakaoma, ndicharindira kusvikira kuvandudzwa kwangu kwasvika.
15 Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
Muchadana uye ini ndichakupindurai; muchashuva chisikwa chamakaita namaoko enyu.
16 А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
Zvirokwazvo muchaverenga nhambwe dzangu ipapo, asi musingarondi chivi changu.
17 Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
Kudarika kwangu kuchasungirwa musaga; muchafukidzira chivi changu.
18 Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
“Asi sokupfupfunyuka kunoita gomo rigoondomoka, uye sokubviswa kwedombo panzvimbo yaro,
19 Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
semvura inochera mabwe, uye sokuyerera kwemvura zhinji inokukura ivhu, saizvozvo munoparadza tariro yomunhu.
20 Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
Munomukunda kamwe chete zvachose, uye akasazovapo; munoshandura chiso chake mobva mamudzinga.
21 Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
Kana vanakomana vake vachikudzwa, iye haazvizivi; kana vakadzikisirwa pasi, iye haazvioni.
22 Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
Anongonzwa kurwadza kwomuviri wake chete, agozvichema iye pachake bedzi.”
