Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Lo, all [this] hath my eye seen, my ear hath heard and noted it for itself;
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
As much as ye know, do I also know: I do not fall short compared with you.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
However, I would gladly speak to the Almighty; and to argue with God do I desire.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
But ye are inventors of falsehood, physicians of no value are all of you.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
Oh, who would grant that ye might keep a profound silences! and it would he accounted unto you as wisdom.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Do hearken but to my reasoning, and listen to the pleadings of my lips.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Will ye speak wrong things for God? and will ye speak for him deceitfully?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Will ye show him undue favor, when ye contend for God?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Will it be well if he should search you out? or as one overreacheth another mortal, do ye expect to overreach him?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
He will surely reprove you, if in secret you show him undue favor.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Doth not his excellency terrify you? and his dread fall upon you?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
The things you remember are mere proverbs of ashes, your high-places are high-places of clay.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Keep silence toward me, that I may indeed speak, and let pass over me what will.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Whatever it may cost, I will take my flesh in my teeth, and my life will I put in my hand.
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Lo, though he slay me, yet will I trust in him: only I will argue my own ways before him.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
Even he will come to my assistance; for a hypocrite cannot come before him.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Listen well to my word, and to my demonstration with your ears.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Behold now, I have arrayed my cause: I know that I shall be indeed justified.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Who is he that will contend with me? for now, if I keep silence, I must perish.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Only two things do not unto me: then will I not hide myself from thy presence.
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Remove thy hand far from me; and let not thy dread terrify me.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Then call thou, and I will answer; or let me speak, and do thou reply to me.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
How many are my iniquities and sins? my transgression and my sin let me know.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Wherefore wilt thou hide thy face, and regard me as an enemy unto thee?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Wilt thou terrify a leaf driven about [by the wind]? and wilt thou pursue dry stubble?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
That thou writest bitter decrees against me, and assignest unto me the iniquities of my youth;
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
And [that] thou puttest my feet in the stocks, and watchest narrowly all my paths; [and] settest for thyself a mark upon the soles of my feet?
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
And yet the body decayeth like a rotten thing, as a garment that the moth hath eaten.
