Йов 13
1 Ето, моето око е видяло всичко това, Ухото ми е чуло и го е разбрало.
Lo, mine eye hath seen all this, mine ear hath heard and understood it.
2 Което знаете вие, това зная и аз; Не съм по-долен от вас.
What ye know, do I know also; I am not inferior unto you.
3 Но аз бих говорил на Всемогъщия, И желая да разисквам с Бога;
Notwithstanding I would speak to the Almighty, and I desire to reason with God.
4 Защото вие сте измислители на лъжа; Всинца сте безполезни лекари.
But ye are plasterers of lies, ye are all physicians of no value.
5 Дано млъкнехте съвсем! И това щеше да ви бъде за мъдрост.
Oh that ye would altogether hold your peace! and it would be your wisdom.
6 Слушайте сега доводите ми, И дайте внимание в жалбата на устните ми.
Hear now my reasoning, and hearken to the pleadings of my lips.
7 Заради Бога несправедливо ли ще говорите? Заради Него измама ли ще изкажете?
Will ye speak unrighteously for God, and talk deceitfully for Him?
8 Заради Него пристрастие ли ще покажете? Заради Бога ще се съдите ли?
Will ye show Him favour? Will ye contend for God?
9 Добро ли е да ви изпита Той? Или ще можете да Го излъжете, както лъжат човека?
Would it be good that He should search you out? Or as one mocketh a man, will ye mock Him?
10 Той непременно ще ви изобличи, Ако тайно показвате пристрастие.
He will surely reprove you, if ye do secretly show favour.
11 Величието Му не ще ли ви уплаши? И ужасът Му не ще ли да ви нападне?
Shall not His majesty terrify you, and His dread fall upon you?
12 Вашите паметни думи стават пред Него поговорки от пепел; Защитата ви става укрепление от кал.
Your memorials shall be like unto ashes, your eminences to eminences of clay.
13 Млъкнете! оставете ме и аз да говоря; И нека дойде върху мене каквото ще.
Hold your peace, let me alone, that I may speak, and let come on me what will.
14 Каквото и да стане, ще взема месата си в зъбите си, И ще туря живота в шепата си.
Wherefore? I will take my flesh in my teeth, and put my life in my hand.
15 Ако и да ме убие Той, аз ще Го чакам; Но пак ще защитя пътищата си пред Него.
Though He slay me, yet will I trust in Him; but I will argue my ways before Him.
16 Даже това ще ми бъде спасение, Че нечестив човек няма да дойде пред Него.
This also shall be my salvation, that a hypocrite cannot come before Him.
17 Послушайте внимателно думата ми; И изявлението ми нека бъде в ушите ви.
Hear diligently my speech, and let my declaration be in your ears.
18 Ето сега, аз съм наредил делото си; Зная, че ще се оправдая.
Behold now, I have ordered my cause; I know that I shall be justified.
19 Кой е оня, който ще се съди с мене? Защото, ако млъкна, сега ще издъхна.
Who is he that will contend with me? For then would I hold my peace and die.
20 Само две неща не ми направяй, Тогава не ще се скрия от лицето Ти,
Only do not two things unto me, then will I not hide myself from Thee:
21 Не отказвай да оттеглиш ръката Си от мене, И нека ме не уплаши ужасът Ти.
Withdraw Thy hand far from me; and let not Thy terror make me afraid.
22 Тогава Ти повикай, и аз ще Ти отговоря; Или аз да говоря, и ти ми отговори.
Then call Thou, and I will answer; or let me speak, and answer Thou me.
23 Колко са беззаконията ми и греховете ми? Яви ми престъплението ми и греха ми.
How many are mine iniquities and sins? Make me to know my transgression and my sin.
24 Защо криеш лицето Си, И ме считаш за Свой неприятел?
Wherefore hidest Thou Thy face, and holdest me for Thine enemy?
25 Ще изморяваш ли лист отвяван? И ще гониш ли суха плява?
Wilt Thou harass a driven leaf? And wilt Thou pursue the dry stubble?
26 Защо пишеш горести против мене, И ме правиш да наследявам беззаконията на младостта си,
That Thou shouldest write bitter things against me, and make me to inherit the iniquities of my youth.
27 И туряш нозете ми в клада, И наблюдаваш всичките ми пътища, Забелязваш дирите на нозете ми?
Thou puttest my feet also in the stocks, and lookest narrowly unto all my paths; Thou drawest Thee a line about the soles of my feet;
28 При все, че аз като гнила вещ тлея, Като дреха от молец изядена.
Though I am like a wine-skin that consumeth, like a garment that is moth-eaten.
