Йов 12
1 Тогава Иов в отговор рече:
Respondens autem Iob, dixit:
2 Наистина само вие сте люде, И с вас ще умре мъдростта!
Ergo vos estis soli homines, et vobiscum morietur sapientia?
3 Но и аз имам разум както и вие; Не съм по-долен от вас; И такива работи, кой ги не знае?
Et mihi est cor sicut et vobis, nec inferior vestri sum: quis enim haec, quae nostis, ignorat?
4 Станах за поругание на ближния си, Човек, който призовавах Бога, и Той му отговаряше, - Праведният, непорочният човек стана за поругание!
Qui deridetur ab amico suo sicut ego, invocabit Deum, et exaudiet eum: deridetur enim iusti simplicitas.
5 Тоя, чиито нозе са близо до подхлъзване, Е като презрян светилник в мисълта на благополучния.
Lampas contempta apud cogitationes divitum, parata ad tempus statutum.
6 Шатрите на разбойниците са в благоденствие, И тия, които разгневяват Бога, са в безопасност; Бог докарва изобилие в ръцете им.
Abundant tabernacula praedonum, et audacter provocant Deum, cum ipse dederit omnia in manus eorum.
7 Но попитай сега животните, и те ще те научат, И въздушните птици, и те ще ти кажат;
Nimirum interroga iumenta, et docebunt te: et volatilia caeli, et indicabunt tibi.
8 Или говори на земята, и тя ще те научи, И морските риби ще ти изявят.
Loquere terrae, et respondebit tibi: et narrabunt pisces maris.
9 От всички тия кой не разбира, Че ръката на Господа е сторила това?
Quis ignorat quod omnia haec manus Domini fecerit?
10 В Чиято ръка е душата на всичко живо, И дишането на цялото човечество.
In cuius manu anima omnis viventis, et spiritus universae carnis hominis.
11 Ухото не изпитва ли думите Както небцето вкусва ястието си?
Nonne auris verba diiudicat, et fauces comedentis, saporem?
12 Мъдростта е у белокосите, казвате вие, И разумът в дългия живот.
In antiquis est sapientia, et in multo tempore prudentia.
13 А у Бога е мъдростта и силата; Той има разсъждение и разум.
Apud ipsum est sapientia et fortitudo, ipse habet consilium et intelligentiam.
14 Ето, Той събаря, и не съгражда вече; Затваря човека, и не му се отваря.
Si destruxerit, nemo est qui aedificet: si incluserit hominem, nullus est qui aperiat.
15 Ето, задържа водите, и пресъхват; Пуща ги пак, и изравят земята.
Si continuerit aquas, omnia siccabuntur: et si emiserit eas, subvertent terram.
16 У Него е силата и мъдростта; Негов е измаменият и измамникът.
Apud ipsum est fortitudo et sapientia: ipse novit et decipientem, et eum qui decipitur.
17 Закарва съветниците ограбени, И прави съдиите глупави.
Adducit consiliarios in stultum finem, et iudices in stuporem.
18 Разпасва пояса на царете, И опасва кръста им с въже.
Balteum regum dissolvit, et praecingit fune renes eorum.
19 Закарва първенците ограбени, И поваля силните.
Ducit sacerdotes inglorios, et optimates supplantat:
20 Отнема думата от ползуващите се с доверие, И взема ума на старейшините.
Commutans labium veracium, et doctrinam senum auferens.
21 Излива презрение върху князете, И ослабва силата на яките.
Effundit despectionem super principes, eos, qui oppressi fuerant, relevans.
22 Открива дълбоки работи из тъмнината, И изважда на видело мрачната сянка.
Qui revelat profunda de tenebris, et producit in lucem umbram mortis.
23 Умножава народите, и погубва ги, Разширява народите, и стеснява ги.
Qui multiplicat gentes et perdit eas, et subversas in integrum restituit.
24 Отнема бодростта на началниците на земните жители, И прави ги да се скитат по непроходна пустиня;
Qui immutat cor principum populi terrae, et decipit eos ut frustra incedant per invium:
25 Пипат в тъмнината без виделина, И прави ги да залитат като пиян.
Palpabunt quasi in tenebris, et non in luce, et errare eos faciet quasi ebrios.
