Йов 10
1 Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
Min Sjæl kedes ved mit Liv; jeg vil løslade min Klage i mig, jeg vil tale i min Sjæls Bitterhed.
2 Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
Jeg vil sige til Gud: Døm mig ikke skyldig, lad mig vide, hvorover du trætter med mig!
3 Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
Mon det synes dig godt, at du gør Vold, at du forkaster dine Hænders Værk og lyser over de ugudeliges Raad?
4 Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
Mon dine Øjne ere som Kødets? eller ser du, som et Menneske ser?
5 Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
Ere dine Dage som et Menneskes Dage, ere dine Aar som en Mands Dage,
6 Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
saa at du skulde spørge efter min Misgerning og søge efter min Synd,
7 При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
da du dog ved, at jeg er skyldfri, og der er ingen, som kan redde af din Haand?
8 Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
Dine Hænder have skabt og dannet mig hel og holden; og nu vil du opsluge mig!
9 Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
Kære, kom i Hu, at du dannede mig som Ler, og nu vil du gøre mig til Støv igen!
10 Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
Har du ej udgydt mig som Mælk og ladet mig løbe sammen som Ost?
11 С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
Du har klædet mig med Hud og Kød, og sammenføjet mig med Ben og Sener?
12 Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
du har skænket mig Liv og Miskundhed, og din Omhu har bevaret min Aand.
13 Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
Men disse Ting havde du skjult i dit Hjerte: Jeg ved, at dette var besluttet hos dig:
14 Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
Dersom jeg syndede, saa vilde du vare paa mig og vilde ikke kende mig fri for min Misgerning.
15 Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
Havde jeg været skyldig, da ve mig! og var jeg retfærdig, da turde jeg dog ikke opløfte mit Hoved; jeg er mæt af Forsmædelse og har set nok af min Elendighed.
16 Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
Og hævede mit Hoved sig, da vilde du jage mig som en Løve, og du vilde komme igen og handle underligt imod mig;
17 Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
du vilde føre nye Vidner imod mig og lade din Fortørnelse tage til imod mig; der vilde komme nye Skarer, ja, en Hær imod mig.
18 Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
Men hvorfor udførte du mig af Moders Liv? jeg havde opgivet Aanden, og intet Øje havde set mig!
19 Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
Jeg skulde have været, som om jeg ikke havde været til, været ført til Graven fra Moders Liv.
20 Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
Ere mine Dage ikke faa? hold dog op! lad af fra mig, at jeg maa vederkvæge mig lidt,
21 Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
før jeg gaar bort og kommer ikke tilbage, hen til Mørkheds og Dødens Skygges Land,
22 Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
et skummelt Land som Mørke — Dødens Skygge og ingen Orden — hvor selve Lyset er Mørke.
