Еремия 29
1 Ето думите на писмото, което пророк Еремия изпрати от Ерусалим до останалите старейшини на пленниците, до свещениците, до пророците, и до всичките люде, които Навуходоносор бе закарал в плен от Ерусалим във Вавилон,
Hae ca loe tahmaa Jeremiah mah, misong ah kalaem kaminawk thung ih kanghmat kacoehtanawk, qaimanawk, tahmaanawk hoi Nebuchadnezzar mah Jerusalem hoi Babylon ah misong ah hoih ih kaminawk boih khaeah, Jerusalem hoi pat ih ca ah oh;
2 (след като цар Иехония, овдовялата царица, скопците, Юдовите и Ерусалимските първенци, художниците и ковачите бяха излезли от Ерусалим),
(hae loe Jekoniah siangpahrang hoi siangpahrang zu, tangyat mii kadueh kaminawk, Judah hoi Jerusalem ih ukkung angraengnawk, thing tok sah kop kaminawk, sum daengh kop kaminawk, Jerusalem hoi tacawt pacoengah pat pae ih ca ah oh; )
3 чрез ръката на Еласа Сафановия син, и на Гемария Хелкиевия син, (когото Юдовият цар Седекия изпрати на вавилонския цар Навуходоносора), в което писмо казваше:
to ca loe Judah siangpahrang Zedekiah mah, Babylon ah Nebuchadnezzar siangpahrang khaeah patoeh ih, Shaphan capa Elashah hoi Hilkiah capa Gemariah khaeah ka paek pae,
4 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, на всичките пленници, които Аз съм направил да бъдат закарани пленници от Ерусалим във Вавилон:
to ca thungah, misatuh kaminawk ih Angraeng, Israel Sithaw mah, Jerusalem hoi Babylon ah misong ah ka caehsak ih, misong ah kalaem kaminawk boih hanah hae tiah ka tarik;
5 Постройте къщи и живейте в тях, насадете градини и яжте плода им,
imnawk to sah oh loe, to ah om oh; takhanawk to sah oh loe, thingthai to caa oh;
6 вземете жени и народете синове и дъщери, вземете жени за синовете си и дайте дъщерите си на мъже, за да народят синове и дъщери, и умножавайте се там, и не се намалявайте,
Zu to la oh loe, capanawk hoi canunawk to sah oh; capanawk hoi canunawk to sak hanah, na canunawk sava sah o sak ah loe, na capnawk to zu la o sak ah; to tiah nang pung o tahang tih, na tamsi o mak ai.
7 търсете мира на града, гдето ви направих да бъдете закарани пленници, и молете се за него Господу; понеже в неговия мир ще имате и вие мир.
Nangcae misong ah kang caehsak ih vangpui misa amding thai hanah pakrong oh loe, to vangpui hanah Angraeng khaeah lawkthui pae oh; vangpui misa amding naah ni, nangcae doeh kamong ah na om o tih.
8 Защото така казва Господ на Силите, Израилевият Бог: Да ви не мамят пророците ви и чародеите ви, които са всред вас, и недейте слуша сънищата си, които вие давате причина да ги сънувате.
Misatuh kaminawk ih Angraeng, Israel Sithaw mah hae tiah thuih; Nangcae salakah kaom, tahmaanawk hoi hmabang kaom han koi hmuen thui kaminawk mah, thuih ih lok mah na ling o hmah nasoe, nangcae mah na hnuk o toeng hanah, ang thuih o ih amang doeh tahngai o hmah.
9 Защото те ви пророкуват лъжливо в Мое име; Аз не съм ги пратил, казва Господ.
Nihcae to ka patoeh ai to mah, nihcae mah ka hmin hoiah amsawnlok to thuih o, tiah Angraeng Sithaw mah thuih.
10 Защото така казва Господ: Като се изпълнят седемдесет години във Вавилон, Аз ще ви посетя и ще изпълня благото Си слово към вас, като ви върна в това място.
Angraeng mah hae tiah thuih; Babylon ah saning qui sarihto koep pacoengah, nangcae khaeah kang zoh moe, hae ahmuen ah amlaem let hanah, ka suek ih kahoih lok to ka koepsak han.
11 Защото аз зная мислите, които мисля за вас, казва Господ, мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда.
Nangcae atho zoksak han ih na ai, monghaih paek moe, oephaih hoi hmabang khosak hoihaih paek hanah, nangcae han sak atimhaih ka tawnh, tiah Angraeng mah thuih.
12 Тогава ще извикате към Мене, и ще отидете та ще Ми се помолите; и аз ще ви послушам.
To naah kai nang kawk o tih, na caeh o ueloe, kai khaeah lawk na thui o tih; to naah nangcae ih lok kang tahngaih pae han.
13 И ще Ме потърсите и ще Ме намерите като ме потърсите с цялото си сърце.
Palungthin boih hoi kai nang pakrong o naah, nang hnu o tih.
14 И вие ще ме намерите, казва Господ; и ще ви върна от плен, и ще ви събера от всичките народи и от всичките места, гдето ви бях изпъдил, казва Господ; и ще ви върна на мястото от гдето ви направих да бъдете закарани пленници.
Nangcae mah kai nang hnu o tih, tiah Angraeng mah thuih; misong ah na oh o haih ahmuen hoiah kam laem o sak let han; prae thungah kang haek o ih ahmuen boih hoiah kang tacuu o moe, misong ah kang laemh o sakhaih ahmuen ah kang hoih o let han, tiah Angraeng mah thuih.
15 Понеже рекохте: Господ ни е въздигнал пророци във Вавилон,
Angraeng mah kaicae hanah Babylon ah tahmaanawk to patoeh boeh, tiah na poek o;
16 то знайте, че така говори Господ за царя, който седи на Давидовия престол, и за всичките люде, които населяват тоя град, братята ви, които не излязоха с вас в плен,
David ih angraeng tangkhang nuiah anghnu siangpahrang hoi hae vangpui thungah kaom kaminawk boih, nangcae hoi nawnto misong ah caeh ai prae kaminawk kawng to panoek hanah, Angraeng mah hae tiah thuih;
17 така казва Господ на Силите: Ето, ще изпратя върху тях нож, глад, и мор, и ще ги направя като непотребни смокини, които поради лошавината си не се ядат.
misatuh kaminawk ih Angraeng mah, Khenah, nihcae nuiah sumsen, khokhahaih, kasae nathaih to ka patoeh han; kasae parai, caak han kahoih ai thaiduet thaih baktiah, nihcae to ka ohsak han, tiah thuih.
18 И ще ги преследвам с нож, с глад, и с мор; и ще ги предам да бъдат тласкани по всичките царства на света, да бъдат за проклетия, за учудване, за подсвиркване, и за укор между всичките народи гдето съм ги изпъдил;
Nihcae to sumsen, khokhahaih, kasae nathaih hoiah ka pacaekthlaek han. Ka haek ih prae kaminawk mah pahnuithuihaih, tangoenghaih, padaenghaih hoi kasaethuihaih to tong o tih. Nihcae raihaih tong hanah long nui ih prae kaminawk boih khaeah ka paek han;
19 защото не са послушали Моите думи, казва Господ, които им пратих чрез слугите Си пророците, като ставах рано и ги пращах; но вие не искахте да слушате, казва Господ.
ka thuih ih loknawk to na tahngai o ai, tiah Angraeng mah thuih; khawnthaw ah kang thawk moe, ka tamna tahmaanawk to ka patoeh; toe a thuih ih lok to na tahngai o ai, tiah Angraeng mah thuih.
20 Послушайте, прочее, Господното слово, всички вие пленени, които изпратих от Ерусалим във Вавилон.
To pongah Jerusalem hoi Babylon ah ka caehsak ih misongnawk boih, Angraeng ih lok to tahngai oh;
21 Така казва Господ на Силите, Израилевият Бог, за Ахаава, Колаиевия син и за Седекия, Маасиевия син, които ви пророкуват лъжа в моето име: Ето, ще ги предам в ръката на вавилонския цар Навуходоносора, който ще ги порази пред очите ви;
misatuh kaminawk ih Angraeng, Israel Sithaw mah, Ka hmin hoiah nangcae khaeah amsawnlok kathui, Kolaiah capa Ahab hoi Maaseiah capa Zedekiah loe, khenah, Babylon siangpahrang Nebuchadnezzar ban ah ka paek han; anih mah nangcae mikhnuk ah nihnik to hum tih, tiah thuih.
22 и с тях всичките Юдови пленници, които са във Вавилон, ще вземат да проклинат, казвайки: Господ да те направи като Седекия и като Ахаава, които вавилонският цар опече на огън;
Babylon ah misong ah kaom Judah kaminawk boih mah, Babylon siangpahrang mah, hmai hoi pakhaem ih Zedekiah hoi Ahab baktih toengah, Angraeng mah nangcae doeh sah nasoe, tiah nihnik kasae tonghaih to khet koi kaom ah patoh o tih.
23 защото те извършиха нечестие в Израил, прелюбодействуваха с жените на ближните си, и в Мое име говореха лъжливи думи, които не съм им заповядал. Но Аз зная и съм свидетел, казва Господ.
Nihnik loe Israel prae thungah azat thok hmuennawk to a sak hoi, imtaeng kaminawk ih zu to zae hoi haih moe, lokthuih han paek ai to mah, ka hmin hoiah amsawnlok to a thuih hoi; to hmuen to ka panoek moe, hnukungah ka oh, tiah Angraeng mah thuih.
24 Също и на нехеламеца Семаия да говориш, думайки:
Nehelam acaeng Shemaiah khaeah doeh thui paeh,
25 Така говори Господ на силите, Израилевият Бог, като казва: Понеже си пратил писма в своето си име до всичките люде, които са в Ерусалим, и до свещеник Софония, Маасиевия син, и до всичките свещеници, в които си казал:
Jerusalem ah kaom kaminawk boih, qaima Maaseiah capa Zephaniah hoi qaimanawk boih khaeah, ka hmin hoiah ca to pat paeh, tiah misatuh kaminawk ih Angraeng, Israel Sithaw mah thuih; to ca thungah:
26 Господ те е поставил свещеник вместо свещеника Иодая, за да си надзирател в Господния дом над всеки човек, който като лудува се прави на пророк, за да го турят в клада и в окови.
Jehoiada duek pacoengah anih zuengah Angraeng im to toep hanah, Angraeng mah nang hae qaima ah ang suek boeh; to pongah angmah koeh ah tahmaa ah kangsah, amthu kaminawk to thlongthuk moe, thongim na pakhrak boih han oh.
27 Сега, прочее, защо не си смъмрил анатотеца Еремия, който ви се прави на пророк,
To tih nahaeloe tipongah nangcae salakah tahmaa ah kangsah, Anathoth ih kami Jeremiah to dan na paek ai loe?
28 тъй като е пратил до нас във Вавилон да каже: Това пленение ще бъде дълго; постройте си къщи и живейте в тях, и насадете градини, и яжте плода им?
Anih mah misong ah ohhaih saning sawk parai tih; to pongah imnawk to sah oh loe, to ah om oh; takhanawk to sah oh loe, thingthai to caa oh, tiah Babylon ah kaom kaicae khaeah ca ang pat.
29 И свещеник Софония прочете това писмо, като слушаше пророк Еремия.
Toe qaima Zephaniah mah to ca to tahmaa Jeremiah khaeah kroek pae.
30 Тогава Господното слово дойде към Еремия и рече:
To pacoengah Angraeng ih lok to Jeremiah khaeah angzoh,
31 Прати до всичките пленници да им кажат: Така казва Господ за нехеламеца Семаия: Понеже Семаия ви е пророкувал, а Аз не съм го пратил, и ви е направил да уповавате на лъжа,
Nehelam acaeng Shemaiah kawng pongah Angraeng mah hae tiah thuih, tiah misong ah kaom kaminawk boih khaeah pat paeh; anih to ka patoeh ai to mah, Shemaiah mah nangcae khaeah lok ang thuih moe, amsawnlok to ang tang o sak,
32 затова, така казва Господ: Ето, ще накажа нехеламеца Семаия и потомството му; той не ще има човек, който да живее между тия люде, нито ще види доброто, което Аз ще направя на людете Си, казва Господ; понеже е проповядвал бунт против Господа.
to pongah Angraeng mah hae tiah thuih; Khenah, Nehelam acaeng Shemaiah hoi anih ih caanawk to ka thuitaek han; hae kaminawk salakah anih ih kami mi doeh om mak ai; anih mah Angraeng ih lok to aek hanah patuk pongah, anih loe kaimah ih kaminawk khaeah ka sak pae han ih khosakhoihaih to hnu mak ai, tiah Angraeng mah thuih.
