< Исая 42 >
1 Ето Моят служител, когото подкрепявам, Моят избраник, в когото благоволи душата Ми; Турих Духа Си на него; Той ще постави правосъдие за народите.
Behold my servant, whom I uphold; my elect, in whom my soul delighteth; I have put my spirit upon him: he shall bring forth judgment to the Gentiles.
2 Няма да извика, нито ще издигне високо гласа си, Нито ще го направи да се чуе навън.
He shall not cry, nor lift up, nor cause his voice to be heard in the street.
3 Смазана тръстика няма да пречупи, И замъждял фитил няма да угаси; Ще постави правосъдие според истината.
A bruised reed shall he not break, and the smoking flax shall he not quench: he shall bring forth judgment to truth.
4 Няма да ослабне нито да се съкруши Догдето установи правосъдие на земята; И островите ще очакват неговата поука.
He shall not fail nor be discouraged, till he hath set judgment in the earth: and the isles shall wait for his law.
5 Така казва Бог, Господ, Който е направил небето и го е разпрострял, Който е разтлал земята с произведенията й, Който дава дишане на людете, които са на нея, И дух на тия, които ходят по нея:
Thus saith God the LORD, he that created the heavens, and stretched them out; he that spread forth the earth, and that which cometh out of it; he that giveth breath to the people upon it, and spirit to them that walk in it:
6 Аз Господ те призовах в правда, И като хвана ръката ти ще те пазя, И ще те поставя за завет на людете, За светлина на народите,
I the LORD have called thee in righteousness, and will hold thy hand, and will keep thee, and give thee for a covenant of the people, for a light of the Gentiles;
7 За да отвориш очите на слепите, Да извадиш запрените от затвор, И седящите в мрак из тъмницата.
To open the blind eyes, to bring out the prisoners from the prison, and them that sit in darkness out of the prison house.
8 Аз съм Господ; това е Моето име; И не ща да дам славата Си на друг, Нито хвалата Си на изваяните идоли.
I am the LORD: that is my name: and my glory will I not give to another, neither my praise to graven images.
9 Ето, нещата, предсказани от начало се сбъднаха, И Аз ви известявам нови, Преди да се появят, казвам ви ги.
Behold, the former things have come to pass, and new things do I declare: before they spring forth I tell you of them.
10 Пейте на Господа нова песен, Хвалата Му от краищата на земята, Вие, които слизате на морето и всичко що е в него, Острови, и вие, които живеете на тях.
Sing to the LORD a new song, and his praise from the end of the earth, ye that go down to the sea, and all that is in it; the isles, and their inhabitants.
11 Пустинята и градовете й нека извикат с висок глас, Силата, гдето живее Кидар; Нека пият жителите на Села, Нека възклицават от върховете на планините,
Let the wilderness and its cities lift up their voice, the villages that Kedar doth inhabit: let the inhabitants of the rock sing, let them shout from the top of the mountains.
12 Нека отдадат слава на Господа, И нека възвестят хвалата Му в островите.
Let them give glory to the LORD, and declare his praise in the isles.
13 Господ ще излезе като силен мъж, Ще възбуди ревнивостта Си като ратник, Ще извика, да! ще изреве. Ще надделее над враговете Си;
The LORD shall go forth as a mighty man, he shall stir up jealousy like a man of war: he shall cry, yea, roar; he shall prevail against his enemies.
14 За дълго време мълчах, казва Той. Останах тих, въздържах Себе Си; Но сега ще извикам като жена, която ражда, Ще погубя и същевременно ще погълна.
I have long time held my peace; I have been still, and restrained myself: now will I cry like a travailing woman; I will destroy and devour at once.
15 Ще запустя планини и хълмове, И ще изсуша всичката им трева; Ще обърна реките в острови, И ще пресуша езерата.
I will make waste mountains and hills, and dry up all their herbs; and I will make the rivers isles, and I will dry up the pools.
16 Ще доведа слепите през път, който не са знаели, Ще ги водя в пътеки, които им са били непознати; Ще обърна тъмнината в светлина пред тях, И неравните места ще направя равни. Това ще сторя, и няма да ги оставя.
And I will bring the blind by a way that they knew not; I will lead them in paths that they have not known: I will make darkness light before them, and crooked things straight. These things will I do for them, and not forsake them.
17 Ще се върнат назад, съвсем ще се посрамят Ония, които уповават на ваяните идоли, Които казват на леяните: Вие сте наши богове.
They shall be turned back, they shall be greatly ashamed, that trust in graven images, that say to the molten images, Ye are our gods.
18 Чуите, глухи, И гледайте, слепи, за да видите.
Hear, ye deaf; and look, ye blind, that ye may see.
19 Кой е сляп, ако не е служителят Ми, Или глух, както посланика, когото изпращам? Кой е сляп както предания Богу, И сляп както служителя Господен?
Who is blind, but my servant? or deaf, as my messenger that I sent? who is blind as he that is perfect, and blind as the LORD’S servant?
20 Ти гледаш много неща но не наблюдаваш; Ушите му са отворени, но той не чува.
Seeing many things, but thou observest not; opening the ears, but he heareth not.
21 Господ благоволи заради правдата Си Да възвеличи учението и да го направи почитаемо.
The LORD is well pleased for his righteousness’ sake; he will magnify the law, and make it honourable.
22 Но те са ограбени и оголени люде; Всички са впримчени в пещери и скрити в тъмници; Плячка са, и няма избавител, Обир са, и никой не казва: Върни го.
But this is a people robbed and plundered; they are all of them snared in holes, and they are hid in prison houses: they are for a prey, and none delivereth; for a spoil, and none saith, Restore.
23 Кой от вас ще даде ухо на това? Кой ще внимава и слуша за бъдещето?
Who among you will give ear to this? who will hearken and hear for the time to come?
24 Кой предаде Якова на обир, И Израиля на грабител? Не Господ ли, на Когото съгрешихме? Защото не искаха да ходят в пътищата Му, Нито послушаха учението Му.
Who gave Jacob for a spoil, and Israel to the robbers? did not the LORD, he against whom we have sinned? for they would not walk in his ways, neither were they obedient to his law.
25 Затова изля на него лютостта на гнева Си И свирепостта на боя; И това го запали изоколо, но той не се сети, Изгори го, но той не го вложи в сърцето си.
Therefore he hath poured upon him the fury of his anger, and the strength of battle: and it hath set him on fire all around, yet he knew not; and it burned him, yet he laid it not to heart.