Исая 40

1 Утешавайте, утешавайте людете Ми, Казва вашият Бог.

Consolad, consolad a mi pueblo, dice vuestro Dios.

2 Говорете по сърцето на Ерусалим, и изказвайте към него, Че времето на воюването му се изпълни, Че беззаконието му се прости; Защото взе от ръката Господна Двойно наказание за всичките си грехове.

Hablad al corazón de Jerusalén y gritadle que se ha acabado su servidumbre, que ha sido expiada su culpa, que ha recibido de la mano de Yahvé el doble por todos sus pecados.

3 Глас на един който вика: Пригответе в пустинята пътя за Господа, Направете в безводното място прав друм за нашия Бог.

Voz de uno que clama: “Preparad el camino de Yahvé en el desierto, enderezad en el yermo una senda para nuestro Dios.

4 Всяка долина ще се издигне, И всяка планина и хълм ще се сниши; Кривите места ще станат прави, И неравните места поле;

Que se alce todo valle, y sea abatido todo monte y cerro; que la quebrada se allane y el roquedal se torne en valle.

5 И славата Господна ще се яви, И всяка твар купно ще я види; Защото устата Господни изговориха това.

Y se manifestará la gloria de Yahvé, y la verá toda carne a una; pues ha hablado la boca de Yahvé.”

6 Глас на един, който казва: Провъзгласи! И отговори се: Що да провъзглася? - Всяка твар е трева, И всичката й слава като полския цвят;

Una voz dice: “¡Clama!” y se le da por respuesta: “¿Qué he de clamar?” Toda carne es heno, y toda su gloria como flor del campo;

7 Тревата съхне, цветът вехне; Защото дишането Господно духа върху него; Наистина людете са трева!

se seca el heno, se marchita la flor; cuando el soplo de Yahvé pasa sobre ella. Sí, el hombre es heno;

8 Тревата съхне, цветът вехне, Но словото на нашия Бог ще остане до века.

se seca la hierba, la flor se marchita, mas la palabra de nuestro Dios permanece eternamente.

9 Ти, който носиш благи вести на Сион, Изкачи се на високата планина; Ти, който носиш благи вести на Ерусалим, Издигни силно гласа си; Издигни го, не бой се, Кажи на Юдовите градове: Ето вашият Бог!

Oh Sión, anunciadora de buenas noticias, súbete a un monte alto, oh Jerusalén, heraldo de alegres nuevas, levanta con fuerza tu voz. Levántala, no temas. Di a las ciudades de Judá: “¡He ahí a vuestro Dios!

10 Ето, Господ Иеова ще дойде със сила, И мишцата Му ще владее за него; Ето, наградата Му е с него, И въздаянието Му пред него.

He aquí que Yahvé, el Señor, viene con poder, y su brazo dominará, he aquí que su premio está con Él y delante de Él va su recompensa.

11 Той ще пасе стадото Си като овчар, Ще събере агнетата с мишцата Си, Ще го носи в пазухата Си, И ще води полека доещите.

Como pastor apacentará su rebaño, recogerá con su brazo los corderitos, para llevarlos en su regazo, y conducirá a las ovejas paridas.”

12 Кой е премерил водите с шепата си, Измерил небето с педя, Побрал в мярка пръстта на земята, И претеглил планините с теглилка, и хълмовете с везни?

¿Quién midió las aguas con el cuenco de su mano y fijó las dimensiones de los cielos con el palmo? ¿Quién encerró en el tercio de una medida todo el polvo de la tierra, pesó en la romana los montes, y en la balanza los collados?

13 Кой е упътил Духа Господен, Или като съветник Негов Го е научил?

¿Quién ha dirigido al Espíritu de Yahvé, y quién fue su consejero para instruirle?

14 С кого се е съветвал Той, И кой Го е вразумил и Го е научил пътя на правосъдието, И Му е предал знание, и Му е показал пътя на разума?

¿A quién consultó Él para aprender inteligencia? ¿Quién le mostró el camino de la justicia, y le enseñó la ciencia? ¿Quién le dio a conocer el camino de la sabiduría?

15 Ето, народите са като капка от ведро, И се считат като ситен прашец на везните; Ето, островите са като ситен прах що се дига.

Son los pueblos como una gota (suspendida) del balde, y como polvo en la balanza son reputados. He aquí que Él alza las islas como un granito de polvo.

16 Ливан не е достатъчен за гориво Нито стигат животните му за всеизгаряне.

El Líbano no basta para leña, ni sus bestias para holocausto.

17 Всичките народи са като нищо пред Него, Считат се пред Него за по-малко от нищо, да! за празнота.

Todas las naciones son delante de Él como una nonada. Él las considera menos que la nada y menos que la vacuidad.

18 И тъй, на кого ще уподобите Бога? Или какво подобие ще сравните с Него?

¿Con quién, pues, compararéis a Dios, o qué imagen haréis de Él?

19 Кумирът ли? - Художникът го е излял, И Златарят го обковава със злато И лее за него сребърни верижки;

El ídolo es fundido por el artífice, el orfebre le cubre de oro, y le funde cadenillas de plata.

20 Който е твърде сиромах та да принесе принос Избира негниещо дърво, И търси за него изкусен художник, За да го направи непоклатим кумир!

El pobre que no puede ofrecer mucho, elige una madera que no se pudre, y busca un hábil artífice, que le haga un ídolo que no se caiga.

21 Не знаете ли? не сте ли чули? Не ли ви се е известило отначало? От основаването на земята не сте ли разбрали

¿No lo sabéis, y no lo habéis oído? ¿No se os ha anunciado desde el principio? ¿No lo habéis entendido desde que se fundó la tierra?

22 Онзи, Който седи над кръга на земята. Пред Когото жителите й са като скакалци, Който простира небето като завеса, И го разпъва като шатър за живеене,

Él es quien está sentado sobre el orbe terráqueo, cuyos habitantes son como langostas. Él extiende los cielos como un velo, y los despliega como una tienda, en que se habita.

23 Който докарва първенците до нищо, И прави като суета земните съдии?

Él reduce a los poderosos a la nulidad, y a los jueces de la tierra a la nada.

24 Те едва са били посадени, едва са били посяти, Едва ли се е закоренил в земята стволът им, И Той подуха върху тях, и те изсъхват, И вихрушката ги помита като плява,

Apenas plantados, apenas sembrados, apenas arraigado su tronco en la tierra, sopla Él sobre ellos, y se agostan, y como pajuela se los lleva el torbellino.

25 И тъй, на кого ще Ме уподобите Та да му бъда равен? казва Светият.

“¿Con quién, pues, me vais a comparar para que le sea semejante?” dice el Santo.

26 Дигнете очите си нагоре Та вижте: Кой е създал тия светила, И извежда множеството им с брой? Той ги вика всичките по име; Чрез величието на силата Му, И понеже е мощен във власт, Ни едно от тях не липсва.

Levantad vuestros ojos a lo alto y mirad: ¿Quién creó estas cosas? Aquel que hace marchar ordenadamente su ejército, y a cada uno de ellos lo llama por su nombre. No falta ninguno, tan enorme es su poder y tan inmensa su fuerza.

27 Защо говориш, Якове, и казваш, Израилю; Пътят ми е скрит от Господа, И правото ми се пренебрегва от моя Бог?

¿Por qué dices tú, oh Jacob, y hablas tú, oh Israel: “Yahvé no conoce mi camino, Dios no tiene interés en mi causa”?

28 Не знаеш ли? не си ли чувл, Че вечният Бог Иеова, Създателят на земните краища, Не ослабва и не се уморява? Неговият разум е неизследим.

¿No lo sabes y nunca lo has oído? Yahvé es el Dios eterno, el Creador de los confines de la tierra, no se fatiga, ni se cansa; su sabiduría es insondable.

29 Той дава сила на ослабналите, И умножава мощта на немощните.

Él da fuerzas al desfallecido y aumenta el vigor del que carece de fortaleza,

30 Даже младите ще ослабнат и ще се уморят. И отбраните момци съвсем ще паднат;

Desfallecerán hasta los jóvenes, y se cansarán, y los mismos guerreros llegarán a vacilar.

31 Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, Ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, Ще ходят и няма да ослабнат.

Pero los que esperan en Yahvé renovarán sus fuerzas; echarán a volar como águilas; correrán sin cansarse, caminarán sin desfallecer.