Исая 33

1 Горко на тебе, който разоряваш, а не си бил разорен, Който постъпваш коварно; а с тебе на се постъпили коварно! Когато престанеш да разоряваш ще бъдеш разорен, И когато спреш да постъпваш коварно, ще постъпват коварно с тебе.

Ve dig, du Hærværksmand, selv ikke hærget, du Ransmand, skaanet for Ran! Naar dit Hærværk er endt, skal du hærges, naar din Ranen har Ende, skal der ranes fra dig!

2 Господи, смили се за нас; Тебе чакаме; Бъди ни мишца всяка заран, И избавление за нас в усилно време.

HERRE, vær os naadig, vi bier paa dig, vær du vor Arm hver Morgen, vor Frelse i Nødens Stund!

3 От шума на метежа племената побягнаха; От Твоето издигане народите се разпръснаха.

For Bulderet maa Folkeslag fly; naar du rejser dig, splittes Folkene.

4 И користта ще се събере от вас както гъсениците събират; Ще скокнат върху нея, както скача скакалец

Som Græshopper bortriver, bortrives Bytte, man styrter derover som Græshoppesværme.

5 Господ е превъзвишен, защото обитава на високо; Той е изпълнил Сион с правосъдие и правда.

Ophøjet er HERREN, thi han bor i det høje, han fylder Zion med Ret og Retfærd.

6 А чрез мъдрост и знание и изобилно спасение Ще бъдат утвърдени времената ти: Страхът от Господа е Неговото съкровище.

Trygge Tider skal du have, en Frelsesrigdom er Visdom og Indsigt, HERRENS Frygt er din Skat.

7 Ето, юнаците им викат навън; Посланиците на мира плачат горчиво

Se, deres Helte skriger derude, Fredens Sendebud græder bittert;

8 Друмовете запустяха; Няма вече пътници; Той наруши договора, презря градовете, Не счита човека за нищо.

Vejene er øde, vejfarende borte. Han brød sin Pagt, agted Byer ringe, Mennesker regned han ikke.

9 Земята жалее и изнемощява; Ливан е посрамен и вехне; Сарон прилича на пустиня; Листата на Васан и Кармил окапаха.

Landet blegner og sygner, Libanon skæmmes og visner; Saron er som en Ørken, Basan og Karmel uden Løv.

10 Сега ще стана, казва Господ; Сега ще се възвиша, сега ще се възвелича.

Nu staar jeg op, siger HERREN, nu vil jeg rejse mig, nu træde frem!

11 Слама ще заченете, и плява ще родите; Дишането ви като огън ще ви пояде,

I undfanger Straa og føder Halm, eders Aande er Ild, der fortærer jer selv;

12 И племената ще бъдат вар що гори, Като отсечени тръни, които изгарят в огън.

til Kalk skal Folkene brændes som afhugget Torn, der brænder i Ild.

13 Слушайте, вие далечни, що съм сторил; И вие близки признайте силата Ми.

Hvad jeg gør, skal rygtes til fjerne Folk, nære skal kende min Vælde.

14 Грешните в Сион се боят; Трепет обзема безбожните; и казват: Кой от вас ще обитава при поглъщащ огън? Кой от вас ще обитава при вечни пламъци?

Paa Zion skal Syndere bæve, Niddinger gribes af Skælven: »Hvem kan bo ved fortærende Ild, hvem kan bo ved evige Baal?«

15 Който ходи праведно и говори справедливо, Който презира печалбата от насилствата, Който отърсва ръцете си от дароприемство, Който запушва ушите си, за да не чуе за кръвопролитие, И който затуля очите си, за да не види злото,

Den, der vandrer i Retfærd og taler oprigtigt, ringeagter Vinding, vundet ved Uret, vægrer sig ved at tage mod Gave, tilstopper Øret over for Blodraad og lukker Øjnene over for det onde —

16 Той ще обитава на високо; крепостите на канарите ще бъдат мястото на защитата му; Хлябът му ще му се даде, водата му няма да липсва.

højt skal en saadan bo, hans Værn skal Klippeborge være; han faar sit Brød, og Vand er ham sikret.

17 Очите ти ще видят царя в красотата му, Ще видят широкоразпространена земя.

Dine Øjne faar Kongen at se i hans Skønhed, de skuer et vidtstrakt Land.

18 Сърцето ти ще си спомня за миналия ужас, казвайки: Где е този, който броеше кулите?

Dit Hjerte skal tænke paa Rædselen: »Hvor er nu han, der talte og vejede, han, der talte Taarnene?«

19 Няма вече да видиш свирепите люде, Люде с дълбок глас, който не проумяваш, С чужд език, който не разбираш.

Du ser ej det vilde Folk med dybt, uforstaaeligt Maal, med stammende, ufattelig Tunge.

20 Погледни на Сион, града на празниците ни; Очите ти ще видят Ерусалим безмълвно заселище, Щатър, който няма да се мести, Чиито колове никога не ще бъдат извадени, И нито едно от въжетата му скъсано.

Se paa Zion, vore Højtiders By! Dine Øjne skal skue Jerusalem, et sikkert Lejrsted, et Telt, der ej flytter, hvis Pæle aldrig rykkes op, hvis Snore ej rives over.

21 Но там Господ ще бъде с нас във величието Си, Като място на широки реки и потоци, Гдето няма да върви ладия с весла, Нито ще мине великолепен кораб.

Nej, der træder HERRENS Bæk for os i Floders og brede Strømmes Sted; der kan ej Aareskib gaa, ej vældigt Langskib sejle.

22 Защото Господ е наш съдия, Господ е наш законодател, Господ е наш цар, Той ще ни спаси.

Thi HERREN er vor Dommer, HERREN er vor Hersker, HERREN er vor Konge, han bringer os Frelse.

23 Въжетата ти ослабнаха, Не можеха да крепят мачтата ти, Не можеха да разпрострат платната; И тогава големи користи се разделиха, Хромите разграбиха плячката.

Slapt hænger dit Tovværk, det holder ej Raaen og spænder ej Sejlet. Da uddeles røvet Bytte i Overflod, halte tager Del i Rovet.

24 И жителят няма да рече: Болен съм; На людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им.

Ingen Indbygger siger: »Jeg er syg!« Folket der har sin Synd forladt.