Исая 17
1 Наложеното за Дамаск пророчество: - Ето, Дамаск не е вече град, А ще бъде грамада развалини.
Ma e wach mane okor kuom Damaski: “Neuru, Damaski ok nochak obed dala maduongʼ, to obiro bedo pidhe mag gik mokethi.
2 Градовете на Ароир са напуснати; Те ще служат за стада, Които ще лежат, и не ще има кой да ги плаши.
Mier madongo mag Aroer nodongʼ gunda nodongʼ kar nindo jamni kendo onge ngʼama nobwog-gi.
3 Крепостта ще се махне от Ефрема, и царството от Дамаск, И останалото от Сирия ще бъде като славата на израилтяните, Казва Господ на Силите.
Dala maduongʼ mochiel nolal nono koa Efraim nyaka kom loch man Damaski; jo-Aram manok modongʼ tekogi norum mana kaka mar jo-Israel norumo,” Jehova Nyasaye Maratego ema owacho.
4 И в оня ден славата на Якова ще се смали, И тлъстината на месата му ще измършавее;
“E kindeno duongʼ mar Jakobo nolal; kendo nodok manok.
5 И ще бъде както, когато жетварят хване стръкове жито И пожъне класовете с мишцата си; Да! ще бъде както, когато събира някой класове в рафаимската долина.
Nochal mana ka jakeyo mabeto cham choko kamoro achiel bangʼe okayogi gi lwete mana kaka jahulo, hulo cham e Holo mar Refaim.
6 Но ще остане в него пабирък, Както при отръсването на маслината, - Две-три зърна на върха на по-високите клонове. Четири-пет на по-крайните клончета на някое плодородно дърво, Казва Господ Израилевият Бог.
Kaka cham dongʼ e puodho bangʼ hulo, e kaka olembe mag zeituni nodongʼ e yath kosepon, olembe ariyo kata adek nyalo dongʼ ewi bede yath mamalo kendo olembe angʼwen kata abich nyalo dongʼ e bedene monyaa,” Jehova Nyasaye ma Nyasach Israel ema owacho.
7 В оня ден човека ще погледни към Създателя си, И очите му ще се взрат в Светия Израилев;
E kindeno ji nongʼi Jachwechgi kendo gichom wengegi kuom Jal Maler mar Israel.
8 Той не ще погледне към жертвениците, делото на ръцете си. Нито ще се взре в онова, което изработиха пръстите му. Нито в ашерите, нито в кумирите на слънцето.
Ok gini ngʼi kende mag misango, kata kuom tije mag lwetgi, kendo ok ginibed gi luor ne sirni mag Ashera kata ne kende miwangʼoe ubani ma lwetgi oloso.
9 В оня ден укрепените му градове Ще бъдат като оставените места в гората на планинския връх, Които бидоха оставени по причина на израилтяните; И ще стане там запустение.
E kindeno miechgi madongo mochiel motegno, mane giweyo nikech jo-Israel, biro chalo gi kuonde mojwangʼ motimo bunge kod buya kendo giduto ginidongʼ gunda.
10 Понеже си забравил Бога на спасението си, И не си спомнил силната си Канара, Затова насаждаш приятни садове, И насаденото е от чужди фиданки;
Wiyi osewil gi Nyasachi ma jaresni; adier ok iseparo Lwanda ma en ohingani. Kuom mano kata ka ipidho cham mabeyo kendo ipidho mzabibu migolo e pinje ma oko,
11 В деня, когато ги насадиш заграждаш ги с плет, И сутрин правиш семето ти да цъфти; А жетвата ще чезне в деня на скръб И на неизцелима печал.
kata obedo ni chiengʼ mipidhogieno ema gidongoe kendo okinyi ma ipidhogieno ema gichiewoe, onge gima niyudi to makmana chandruok kod rem ma ok rum.
12 Ах! шуменето на многото племена, Които бучат като бученето на моретата, - И смутът на народите, Които напират като напора на големи води!
Yaye, winjuru mahu mar ogendini mangʼeny, giwuo mana ka apaka mar nam! Yaye, winjuru koko mar ji, ka gimor mana ka apaka mar nam!
13 Народите ще напират като напора на големите води; Но Бог ще ги смъмри и те ще бягат далеч И ще бъдат гонени като плява по планините пред вятъра, И като въртещ се прах пред вихрушката.
Kata obedo ni gimor mana ka pi mogingore, to ka akwerogi to giniring ma gidhi mabor, mana machal gi mihudhwe mipiedho e gode ma yamo tero, kata ka yamo mar kalausi.
14 Привечер, ето смущение, И преди да съмне ги няма! Това е делът на тия, които ни обират, И съдбата на ония, които ни разграбват.
Kochopo odhiambo, kibaji nogogi apoya nono! To kapok piny oru, to ginilal nono! Ma e pok mar joma mayowa, kendo en e pok mar joma yakowa.
