Евреи 12
1 Следователно и ние, като сме обиколени от такъв голям облак свидетели, нека отхвърлим всяка тегота и греха, който лесно ни сплита, и с търпение нека тичаме на предлежащето пред нас поприще,
Since, then, we have so great a cloud of witnesses placed before us, laying aside every incumbrance, and the sin which easily entangles us, let us run, with perseverance, the race set before us;
2 като гледаме на Исуса начинателя и усъвършителя на вярата ни, Който, заради предстоящата Нему радост, издържа кръст, като презря срама и седна отдясно на Божия престол.
looking to Jesus, the leader and perfecter of the faith; who, for the joy that was set before him, endured the cross, despising the shame, and sat down at the right hand of the throne of God.
3 Защото размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против Себе Си, та да ви не дотегва и да не ставате малодушни,
Consider him who, from sinners, endured such opposition against himself, lest, becoming discouraged in your minds, you grow weary;
4 Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха.
you have not yet resisted to blood, struggling against this sin.
5 И сте забравили увещанието, което ви съветва като синове: "Сине мой, не презирай наказанието на Господа, Нито да ослабваш, когато те изобличава Той;
Besides, have you forgotten the exhortation which reasons with you as with children, "My son, do not think lightly of the Lord's chastisement, neither faint when you are rebuked by him:
6 Защото Господ наказва този, когото люби, И бие всеки син, когото приема",
for whom the Lord loves he chastises, and scourges every son whom he receives."
7 Ако търпите наказание, Бог се обхожда с вас като със синове; защото кой е тоя син, когото баща му не наказва?
If you endure chastisement, God deals with you as his children. For what son is there whom his father does not chastise?
8 Но ако сте без наказание, на което всички са били определени да участвуват, тогава сте незаконно родени, а не синове.
But if you be without chastisement, of which all sons are partakers, certainly you are bastards, and not sons.
9 Освен това, имали сме бащи по плът, които са ни наказвали, и сме ги почитали; не щем ли повече да се покоряваме на Отца на духовете ни и да живеем?
Farther, we have had fathers of our flesh, who chastised us, and we gave them reverence: shall we not much rather be in subjection to the Father of our spirits, and live?
10 Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той
For they, indeed, during a very few days, chastised us according to their pleasure; but he, for our advantage, that we might be partakers of his holiness.
11 Никое наказание не се вижда на времето да е за радост, а е тежко; но после принася правда като мирен плод за тия, които са се обучавали чрез него.
Now, no chastisement, indeed, for the present, seems to be matter of joy, but of sorrow. Nevertheless, afterward it returns the peaceful fruit of righteousness to them who are trained by it.
12 Затова "укрепете немощните ръце и отслабналите колена",
Wherefore, bring to their right position, the arms that hang down, and the weakened knees.
13 и направете за нозете си прави пътища, за да не се изкълчи куцото, но напротив, да изцелее.
And make smooth paths for your feet, that that which is lame, may not be put out of joint, but that it may rather be healed.
14 Търсете мир с всички и онова освещение, без което никой няма да види Господа.
Pursue peace with all men, and holiness, without which, no one shall see the Lord:
15 И внимавайте, да не би някой да не достигне до Божията благодат; да не би да поникне някой горчив корен, та да ви смущава, и мнозинството да се зарази от него;
carefully observing, lest any one come short of the favor of God; lest some bitter root springing up, trouble you, and by it many be polluted;
16 да не би някой да е блудник или нечестив, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
lest there be any fornicator, or profane person, as Esau; who, for one meal, gave away his birthrights.
17 понеже знаете, че даже когато искаше по-после да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за промяна на ума у баща си.
And you know, that although afterward he wished to inherit the blessing, he was reprobated: for he found no scope for effecting a change, though he earnestly sought it with tears.
18 Защото вие не сте пристъпили до планина осезаема и пламнала в огън, нито до тъмнина и буря,
Now you are not come to a tangible mountain, which burned with fire; and to blackness, and to darkness, and to tempest,
19 нито до тръбен звук и глас на думи; такъв, щото ония, които го чуха, се примолиха да им се не говори вече дума;
and to the sound of a trumpet, and to the voice of words, the hearers of which earnestly entreated that a word more might not be addressed to them:
20 (защото не можаха да изтърпят онова, що им се заповядваше: "Даже животно, ако се допре до планината, ще се убие с камъни";
for they could not bear this threat, "Even if a beast touch the mountain, it shall shall be stoned."
21 и толкоз страшна беше гледката, щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан");
And so terrible was the appearance, that Moses said, "I exceedingly fear and tremble."
22 но пристъпихме до хълма Сион, до града на живия Бог, небесния Ерусалим, и при десетки хиляди тържествуващи ангели,
But you are come to Mount Zion, and to the city of the living God, the heavenly Jerusalem, and to myriads of messengers,
23 при събора на първородните, които са записани на небесата, при Бога, Съдията на всички, при духовете на усъвършенствуваните праведници,
to the general assembly and congregation of the first-born, who are enrolled in heaven, and to God the Judge of all, and to the spirits of just men made perfect,
24 при Исуса, Посредника на новия завет, и при поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата.
and to Jesus the mediator of the new institution, and to the blood of sprinkling, which speaks better things than that of Abel.
25 Внимавайте, да не презрете този, Който говори; защото, ако ония не избегнаха наказанието, като презряха този, който ги предупреждаваше на земята, то колко повече не щем избегна ние, ако се отървем от Този, Който предупреждава от небесата!
Take care that you refuse not him who speaks: for if they did not escape, who refused him who spoke on earth, much more we shall not escape, who turn away from him that speaks from heaven:
26 Чийто глас разтърси тогава земята; а сега Той се обеща, казвайки: "Още веднъж Аз ще разтърся не само земята, но и небето".
whose voice then shook the earth; but now he has promised, saying, "Yet once I shake not the earth only, but also the heavens."
27 А това "още еднаж" означава премахването на ония неща, които се клатят, като направени неща, за да останат тия, които не се клатят.
Now this speech, "YET ONCE," signifies the removing of the things shaken, as of things which were constituted, that the things not shaken may remain.
28 Затова, понеже приемаме царство, което не се клати, нека бъдем благодарни, и така да служим благоугодно Богу с благоговение и страхопочитание;
Wherefore, we having received a kingdom not shaken, let us have gratitude, by which we may serve God acceptably, with reverence and religious fear.
29 защото нашият Бог е огън, който пояжда.
For truly our God is a consuming fire.
