< Битие 8 >

1 Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
اما خدا، نوح و حیوانات درون کشتی را فراموش نکرده بود. او بادی بر سطح آبها وزانید و سیلاب کم‌کم کاهش یافت.
2 Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
آبهای زیرزمینی از فوران بازایستادند و باران قطع شد.
3 Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
آب رفته‌رفته از روی زمین کم شد. پس از صد و پنجاه روز،
4 А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
در روز هفدهم از ماه هفتم، کشتی روی کوههای آرارات قرار گرفت.
5 Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
دو ماه و نیم بعد، در حالی که آب همچنان پائین می‌رفت، قلۀ کوهها نمایان شد.
6 После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
پس از گذشت چهل روز، نوح پنجره‌ای را که برای کشتی ساخته بود، گشود
7 и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
و کلاغی رها کرد. کلاغ به این سو و آن سو پرواز می‌کرد تا آن که زمین خشک شد.
8 Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
پس از آن، کبوتری رها کرد تا ببیند آیا کبوتر می‌تواند زمین خشکی برای نشستن پیدا کند.
9 Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
اما کبوتر جایی را نیافت، زیرا هنوز آب بر سطح زمین بود. وقتی کبوتر برگشت، نوح دست خود را دراز کرد و کبوتر را گرفت و به داخل کشتی برد.
10 А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
نوح هفت روز دیگر صبر کرد و بار دیگر همان کبوتر را رها نمود.
11 И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
این بار، هنگام غروب آفتاب، کبوتر در حالی که برگ زیتون تازه‌ای به منقار داشت، نزد نوح بازگشت. پس نوح فهمید که در بیشتر نقاط، آب فرو نشسته است.
12 След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
یک هفته بعد، نوح باز همان کبوتر را رها کرد، ولی این بار کبوتر باز نگشت.
13 В шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
در ششصد و یکمین سال از زندگی نوح، در اولین روز ماه اول، آب از روی زمین خشک شد. آنگاه نوح پوشش کشتی را برداشت و به بیرون نگریست و دید که سطح زمین خشک شده است.
14 А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
در روز بیست و هفتم از ماه دوم، سرانجام همه جا خشک شد.
15 Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
در این هنگام خدا به نوح فرمود:
16 Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
«اینک زمان آن رسیده که همه از کشتی خارج شوید.
17 Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе, - птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
تمام حیوانات، پرندگان و خزندگان را رها کن تا تولید مثل کنند و بر روی زمین زیاد شوند.»
18 Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
پس نوح با همسر و پسران و عروسانش از کشتی بیرون آمد.
19 излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
و تمام حیوانات و خزندگان و پرندگان نیز دسته‌دسته از کشتی خارج شدند.
20 И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
آنگاه نوح مذبحی برای خداوند ساخت و از هر حیوان و پرندهٔ حلال گوشت بر آن قربانی کرد.
21 и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
خداوند از این عمل نوح خشنود گردید و با خود گفت: «من بار دیگر زمین را به خاطر انسان که دلش از کودکی به طرف گناه متمایل است، لعنت نخواهم کرد و اینچنین تمام موجودات زنده را از بین نخواهم برد.
22 Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
تا زمانی که جهان باقی است، کشت و زرع، سرما و گرما، زمستان و تابستان، و روز و شب همچنان برقرار خواهد بود.»

< Битие 8 >

A Dove is Sent Forth from the Ark
A Dove is Sent Forth from the Ark