Битие 41
1 Като изминаха две години, Фараон сънува, че стоеше при Нил.
And it fortuned at. ij. yeres end that Pharao dreamed and thought that he stode by a ryuers syde and that there came out of the ryver
2 ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.
.vij. goodly kyne and fatt fleshed and fedd in a medowe.
3 ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стоеха при първите крави на речния бряг.
And him though that. vij. other kyne came vp after them out of the ryver euelfauored and leane fleshed and stode by the other vpon the brynke of the ryuer.
4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.
And the evill favored and Ienefleshed kyne ate vp the. vij. welfauored and fatt kyne: and be awoke their with.
5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.
And he slepte agayne and dreamed the second tyme that. vij. eares of corne grewe apon one stalke rancke and goodly.
6 ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.
And that. vij. thynne eares blasted with the wynde spronge vp after them:
7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.
and that the. vij. thynne eares deuowrerd the. vij. rancke and full eares. And than Pharao awaked: and se here is his dreame.
8 На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
When the mornynge came his sprete was troubled And he sent and casted for all the soythsayers of Egypte and all the wyse men there of and told them his dreame: but there was none of them that coude interpretate it vnto Pharao.
9 Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
Than spake the chefe buttelar vnto Pharao saynge. I do remembre my fawte this daye.
10 Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
Pharao was angrie with his servauntes and put in warde in the chefe marshals house both me and the chefe baker.
11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
And we dreamed both of vs in one nyght and ech mannes dreame of a sondrye interpretation.
12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.
And there was with vs a yonge man an Hebrue borne servaunte vnto the chefe marshall. And we told him and he declared oure dreames to vs acordynge to ether of oure dreames.
13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
And as he declared them vnto vs euen so it came to passe. I was restored to myne office agayne and he was hanged.
14 Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
Than Pharao sent and called Ioseph. And they made him haste out of preson. And he shaued him self and chaunged his rayment and went in to Pharao.
15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
And Pharao sayde vnto Ioseph: I haue dreamed a dreame and no man ca interpretate it but I haue herde saye of the yt as soon as thou hearest a dreame thou dost interpretate it.
16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
And Ioseph answered Pharao saynge: God shall geue Pharao an answere of peace without me.
17 Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
Pharao sayde vnto Ioseph: in my dreame me thought I stode by a ryvers syde and there came out of the ryver
18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
vij fatt fleshed ad well fauored kyne and fedd in the medowe.
19 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
And then. vij. other kyne came vp after them poore and very euell fauored ad leane fleshed: so that I neuer sawe their lyke in all the lande of Egipte in euell fauordnesse.
20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
And the. vij. leane and euell fauored kyne ate vpp the first. vij. fatt kyne
21 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
And when they had eaten them vp a man cowde not perceaue that they had eate them: for they were still as evyll fauored as they were at the begynnynge. And I awoke.
22 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстваха из едно стъбро.
And I sawe agayne in my dreame. vij. eares sprynge out of one stalk full and good
23 И, ето, след тях изратнаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
and. vij. other eares wytherd thinne and blasted with wynde sprynge vp after them.
24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
And the thynne eares deuowred the. vij. good cares. And I haue tolde it vnto the sothsayers but no man can tell me what it meaneth.
25 Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
Then Ioseph sayde vnto Pharao: both Pharaos dreames are one. And god doth shewe Pharao what he is aboute to do.
26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
The vij. good kyne are. vij yeare: and the. vij. good eares are. vij. yere also and is but one dreame.
27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
Lykewyse the. vij. thynne and euell fauored kyne that came out after them are. vij. yeares: and the. vij. emptie and blasted eares shalbe vij. yeares of hunger.
28 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
This is that which I sayde vnto Pharao that God doth shewe Pharao what he is aboute to doo.
29 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
Beholde there shall come. vij. yere of great plenteousnes through out all the lande of Egypte.
30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
And there shall aryse after them vij. yeres of hunger. So that all the plenteousnes shalbe forgeten in the lande of Egipte. And the hunger shall consume the lande:
31 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
so that the plenteousnes shall not be once asene in the land by reason of that hunger that shall come after for it shalbe exceading great
32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
And as concernynge that the dreame was dubled vnto Pharao the second tyme it belokeneth that the thynge is certanly prepared of God ad that God will shortly brynge it to passe.
33 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
Now therfore let Pharao provyde for a man of vnderstondynge and wysdome and sett him over the lande of Egipte.
34 Нека стори Фараон това и нека постави наздиратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.
And let Pharao make officers ouer the lande and take vp the fyfte parte of the land of Egipte in the vij. plenteous yeres
35 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна на градовете, и нека го пазят.
and let them gather all the foode of these good yeres that come ad lay vp corne vnder the power of Pharo: that there may be foode in the cities
36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
and there let them kepte it: that there may be foode in stoore in the lande agaynst the. vij. yeres of hunger which shall come in the lande of Egipte and that the lande perishe not thorow hunger.
37 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
And the saynge pleased Pharao ad all his seruauntes.
38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
Than sayde Pharao vnto his seruavauntes: where shall we fynde soch a ma as this is that hath the sprete of God in him?
39 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
wherfore Pharao sayde vnto Ioseph: for as moch as God hath shewed the all this there is no man of vnderstondyng nor of wysdome lyke vnto the
40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
Thou therfore shalt be ouer my house and acordinge to thy worde shall all my people obey: only in the kynges seate will I be aboue the.
41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египеска земя.
And he sayde vnto Ioseph: beholde I haue sett the ouer all the lande of Egipte.
42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
And he toke off his rynge from his fyngre and put it vpon Iosephs fingre and arayed him in raymet of bisse and put a golden cheyne aboute his necke
43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
and set him vpon the best charett that he had saue one. And they cryed before him Abrech ad that Pharao had made him ruelar ouer all the lande of Egipte.
44 При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да издигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
And Pharao sayde vnto Ioseph: I am Pharao without thi will shall no man lifte vp ether his hande or fote in all the lande of Egipte.
45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
And be called Iosephs name Zaphnath Paenea. And he gaue him to wyfe Asnath the doughter of Potiphara preast of On. Than went Ioseph abrode in the lade of Egipte.
46 Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
And he was. xxx. yere olde whe he stode before Pharao kynge of Egipte. And than Ioseph departed from Pharao and went thorow out all the lande of Egipte.
47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
And in the. vij. pleteous yeres they made sheves and gathered
48 И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
vp all the fode of the. vij. plenteous yeres which were in the lande of Egipte and put it in to the cities. And he put the food of the feldes that grewe rounde aboute euery cyte: euen in the same.
49 Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
And Ioseph layde vp corne in stoore lyke vnto the sande of the see in multitude out of mesure vntyll he left nombrynge: For it was with out nombre.
50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
And vnto Ioseph were borne. ij. sonnes before the yeres of hunger came which Asnath the doughter of Potiphara preast of On bare vnto him.
51 И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
And he called the name of the first sonne Manasse for God (sayde he) hath made me forgett all my laboure and all my fathers husholde.
52 А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
The seconde called he Ephraim for God (sayde he) hath caused me to growe in the lande of my trouble.
53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя
And when the. vij. yeres plenteousnes that was in the lands of Egypte were ended
54 настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
than came the. vij. yeres of derth acordynge as Ioseph had sayde. And the derth was in all landes: but in the lade of Egipte was there yet foode.
55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараона рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.
When now all the lande of Egipte began to hunger than cried the people to Pharao for bread. And Pharao sayde vnto all Egipte: goo vnto Ioseph and what he sayth to you that doo
56 (А гладът бе по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
And when the derth was thorow out all the lande Ioseph opened all that was in the cities and solde vnto the Egiptias And hunger waxed fore in the land of Egipte.
57 И от всичките страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
And all countrees came to Egipte to Ioseph for to bye corne: because that the hunger was so sore in all landes.
