< Битие 33 >

1 След това, като подигна Яков очи, видя, че идеше Исав и с него четиристотин мъже; и раздели децата си на Лия и Рахил, и на двете слугини.
Hagi Iso'a 400'a vahe'ane ne-egeno, Jekopu'a kesga huno negeno mofavre naga'a refko huzmantege'za, nezmarera Liane, Resoline, tare eri'za a'trene zamavuga otitere hu'naze.
2 Слугините и децата им тури напред, Лия и децата й подир тях, а Рахил и Иосифа най-назад.
Ana huteno eri'za a'trema'ane mofavre'zanine huzmantege'za vugota hu'za vu'naze. Anantera Lia'ene mofavre naga'ane vazageno, Resoli'ene Josefekea henka vu'na'e.
3 А сам той замина пред тях и поклони се до земята седем пъти, доде да стигне при брата си.
Hianagi Jekopu'a agra vugoteno vugofa nehuno, 7ni'a zupa rena ome reno mopafi kepri hume vuno nefu tava'onte uhanati'ne.
4 И Исав се затече да го посрещне, прегърна го, падна на врата му и го целуна; и те заплакаха.
E'ina higeno Iso'a negeno agareno eno Jekopuna azante eme azerino agazafeno, azana anankempi rugagino antako hunentege'ne, zavi otente atente hu'na'e.
5 И като подигна очи и видя жените и децата, рече: Какви са тия? И той рече: Те са децата, които Бог подари на слугата ти.
Ana huteke Iso'a ana a'nene mofavre ramine nezmageno anage hu'ne, Zamagra iza'za kagranena neaze? Huno antahigegeno, Jekopu'a amanage hu'ne, Anumzamo'a so'e hunanteno eri'za vahekamo'na nami'nea mofavreramine.
6 Тогава пристъпиха слугините и децата им и се поклониха.
Anante Jekopu eri'za a'trene, mofavrezinine vu'za Iso agiafi ome zamarenare'za mopafi kepri hu'naze.
7 Така пристъпиха и Лия и децата й и се поклониха; а после пристъпиха Иосиф и Рахил и се поклониха.
Anante Lia'ene mofavre naga'ane ne-eza anazanke hu'za Iso agiafi zamarena eme re'za mopafi kepri hazageno, Josefe'ene Resolike henka'a anazanke hune mopafi eme kepri hu'na'e.
8 Тогава рече Исав: За какво ти е тая цяла дружина, която срещнах? А той каза: За да придобия благоволението на господаря си.
Ana hutageno Iso'a amanage huno Jekopuna antahige'ne. Ese'ma afu'zaga avre'za e'naza vahe'ma zamage'noana nahigenka huzmantanke'za e'naze? Higeno Jekopu'a amanage hu'ne, ranimoka kazeri muse hunaku e'inara hu'noe.
9 А Исав рече: Имам доволно, брате мой; ти задръж своите си.
Hianagi kenona Iso'a amanage hu'ne. Nagnanimoka, nagra hago rama'a feno ante'noanki, kagrama erinkama e'nana zanka'a kagra erio.
10 Но Яков отвърна: Не, моля ти се, ако съм придобил твоето благоволение, приеми подаръка ми от ръцете ми, тъй като видях лицето ти, като че видях Божие лице, понеже ти беше благосклонен към мене.
Hianagi Jekopu'a amanage hu'ne, A'o, muse (plis) hugantoanki nagri'ma kagu'areti'ma hunka antahi nenamisunka amama negamua musezana (gift) nazampintira erio. Hagi musema hunka navrana zama koana, Anumzamofo avugosa keankna nehugenka nagrira krimpa naminka nenavrane.
11 Приеми, моля, подаръка ми, който ти е принесен; защото Бог е постъпил благо към мене, та имам всичко. И като настояваше, той го прие.
Muse (plis) hugantoanki nagrama muse'zama (gift) negamuana eri'nanegu navenesie. Na'ankure Anumzamo'a avesi nenanteno naza huno hakare'aza nami'nege'na, knare hu'ne'na eme negamue. E'inage huno Jekopu'a hankavetino kehigeno Iso'a ana zantamina eri'ne.
12 Тогава рече Исав: Да тръгнем и да вървим, и аз ще вървя пред тебе.
Iso'a ana museza (gift) enerino amanage hu'ne, Nagra vugota'nena magoka vugahunanki otinketa vamneno.
13 Но Яков му каза: Господарят ми знае, че децата ми са нежни и, че имам със себе си дойни овци и говеда; и ако ги пресилят само един ден, цялото стадо ще измре.
Hianagi Jekopu'a amanage huno Isona asami'ne, ranimoka kama antahio, mofavrenimo'za hanave oti'nazageno, afu zagamo'za ami anuntage nehaze. Hagi magoke zagefinke'ma afu kevuma harita zaza kama vanunke'za, ufrigahaze.
14 Господарят ми нека замине, моля, пред слугата си; и аз ще карам полека според вървежа на добитъка, който е пред мене и според вървежа на децата, доде стигна при господаря си в Сиир.
E'ina hu'negu (plis) muse hugantoanki ranimoka, eri'za nekamo'na natrenka vugota huge'na, afu kevu zagane, a'mofavremo'zanema kama vanaza avamente akoheta nevuta, Seiri kumate (Idom) ranimokare uhnatigahue.
15 А Исав рече: Поне да оставя с тебе неколцина от хората, които са с мене. Но той каза: Каква нужда? Стига да придобия благоволението на господаря си.
Iso'a ana kenona amanage hu'ne. Muse (plis) hugantoanki mago'a eri'za vaheni'a zamatra'nena kavega hu'za vugahaze, higeno Jekopu'a amanage hu'ne. Ko' ranimoka nazeri so'e hunananki na'ante anara hugahane?
16 И тъй, в същия ден, Исав се върна по пътя си за Сиир.
Higeno Iso'a netreno, ana zupage Seiri (Idom) moparega ete vu'ne.
17 А Яков пътуваше в Сокхот, дето си построи къща и направи кошари за добитъка си; затова мястото се наименува Сокхот.
Jekopu'a Sukoti kumatega vuno, e'i ana mopare noma'a negino, afu kevumokizmi none kine. E'ina hu'negu menina ana kumamofo agi'a Sukotie hu'za nehaze.
18 И като се върна от Падан-арам, Яков дойде в Сихемовия град Салим, който е в Ханаанската земя и разположи се пред града.
Hagi Jekopu'a Padan-aramu mopa atreno ne-eno Sekemu ehanatino, Kenani mopare ra kuma'mofo fegi'a nonkuma (kemi) eme anteno mani'ne.
19 И от синовете на Емора, Сихемовия баща, купи за сто сребърника нивата, гдето разпъна шатрата си.
E'i ana mopa Hamori amohe'impinti, Sekemu nefa mopa 100'a silva zagoreti miza huno seli nona ki'ne.
20 Там издигна олтар; и го наименува Ел-елое-Израил.
Anante havere ita tro hunteteno agi'a El-Elohe Israeli vahe Anumzane, huno agi'a antemi'ne.

< Битие 33 >