Битие 31
1 А Яков чу думите на Лавановите синове, които казваха: Яков отне целия имот на баща ни и от бащиния ни имот придоби цялото това богатство.
And Iacob herde the wordes of Labas sonnes how they sayde: Iacob hath take awaye all that was oure fathers and of oure fathers goodes hath he gote all this honoure.
2 И ето, Яков видя, че лицето на Лавана не беше към него тъй както преди.
And Iacob behelde the countenauce of Laban that it was not toward him as it was in tymes past.
3 А Господ рече на Якова: Върни се в отечеството си и в рода си, и Аз ще бъда с тебе.
And the LORde sayde vnto Iacob: turne agayne in to the lade of thy fathers and to thy kynred and I wilbe with ye.
4 Тогава Яков прати да повикат Рахил и Лия на полето при стадото му;
Tha Iacob sent and called Rahel and Lea to the felde vnto his shepe
5 и рече им: Виждам, че бащиното ви лице не е към мене тъй както преди; но Бог на баща ми е бил с мене.
and sayde vnto the: I se youre fathers countenauce yt it is not toward me as in tymes past. Morouer ye God of my father hath bene with me.
6 А вие знаете, че с цялата си сила работих на баща ви.
And ye knowe how that I haue serued youre father with all my myghte.
7 Но баща ви ме излъга и десет пъти променя заплатата ми; обаче Бог не го остави да ми напакости.
And youre father hath disceaued me and chaunged my wages. x. tymes: But God suffred him not to hurte me.
8 Ако кажеше така: Капчестите ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше капчести; а ако кажеше така: Шарените ще ти бъдат заплатата; тогава цялото стадо раждаше шарени.
When he sayde the spotted shalbe thy wages tha all the shepe barespotted. Yf he sayde the straked shalbe thi rewarde tha bare all the shepe straked:
9 Така Бог отне стадото на баща ви и го даде на мене.
thus hath God take awaye youre fathers catell and geue the me.
10 И едно време, когато зачеваше стадото, подигнах очи и видях насъне, че, ето, козлите, които се качваха на стадото бяха шарени, капчести и сиви.
For in buckynge tyme I lifted vp myne eyes and sawe in a dreame: and beholde the rammes that bucked the shepe were straked spotted and partie.
11 И ангел Божий ми рече в съня: Якове. И аз отговорих: Ето ме.
And the angell of God spake vnto me in a dreame saynge: Iacob. And I answered: here am I.
12 И той каза: Подигни сега очи и виж, че всичките козли, които се качват на стадото, са шарени, капчести и сиви; защото видях всичко, що ти прави Лаван.
And he sayde: lyfte vp thyne eyes ad see how all therames that leape vpon the shepe are straked spotted and partie: for I haue sene all that Laban doth vnto ye.
13 Аз Съм Бог на Ветил, гдето ти помаза стълб с масло и гдето Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си.
I am ye god of Bethell where thou anoynteddest the stone ad where thou vowdest a vowe vnto me. Now aryse and gett the out of this countre ad returne vnto the lade where thou wast borne.
14 Рахил и Лия в отговор му рекоха: Имаме ли ние още дял или наследство в бащиния си дом?
Than answered Rahel and Lea and sayde vnto him: we haue no parte nor enheritaunce in oure fathers house
15 Не счете ли ни той като чужденки, защото ни продаде и даже изяде дадените за нас пари?
he cownteth us eue as straungers for he hath solde vs and hath euen eaten vp the price of vs.
16 Защото цялото богатство, което Бог отне от баща ни, е наше и на нашите чада. Затова, стори сега, каквото Бог ти е казал.
Moreouer all the riches which God hath take from oure father that is oures and oure childerns. Now therfore what soeuer God hath sayde vnto the that doo.
17 Тогава Яков стана и тури децата си и жените на камилите.
Tha Iacob rose vp and sett his sones and wiues vp vpon camels
18 И подкара всичкия си добитък и целия си имот, що бе придобил, спечеления от него добитък, който бе събрал в Падан-арам, за да отиде в Ханаанската земя при баща си Исаак.
and caried away all his catell and all his substace which he had gotte in Mesopotamia for to goo to Isaac his father vnto the lade of Canaan.
19 А като беше отишъл Лаван да стриже овците си, Рахил открадна домашните идоли на баща си.
Laba was gone to shere his shepe and Rahel had stolle hir fathers ymages.
20 И тъй, Яков побягна скришно от сириеца Лавана, без да му извести, че си отива.
And Iacob went awaye vnknowynge to Laban the Sirie and tolde him not yt he fled.
21 Побягна с целия си имот, стана та премина Ефрат и отправи се към Галаадската поляна.
So fled he and all yt he had and made him self redy and passed ouer the ryuers and sett his face streyght towarde the mounte Gilead.
22 А на третия ден известиха на Лавана, че Яков побягнал.
Apo the thirde day after was it tolde Laba yt Iacob was fled.
23 Тогава Лаван, като взе със себе си братята си, гони го седем дни и го стигна на Галаадската поляна.
Tha he toke his brethre with him and folowed after him. vij. dayes iourney and ouer toke him at the mounte Gilead.
24 Но Бог дойде насъне, през нощта, при сириеца Лавана и му каза: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.
And God came to Laba the Siria in a dreame by nyghte and sayde vnto him: take hede to thi selfe that thou speake not to Iacob oughte save good.
25 И така, Лаван стигна Якова. Яков беше разпънал шатъра си на бърдото, а Лаван с братята си разпъна своята на Галаадската поляна.
And Laba ouer toke Iacob: and Iacob had pitched his tete in yt mounte. And Laban with his brethern pitched their tete also apon the mounte Gilead.
26 И Лаван рече на Якова: Що стори ти? Защо побягна скришно и отведе дъщерите ми, като с нож запленени?
Than sayde Laba to Iacob: why hast thou this done vnknowynge to me and hast caried awaye my doughters as though they had bene take captyue with swerde?
27 Защо се скри, за да бягаш; и ме измами, а не ми яви, та да можех да те изпратя с веселие и с песни, с тъпани и с арфи,
Wherfore wentest thou awaye secretly vnknowne to me and didest not tell me yt I myghte haue broughte yt on the waye with myrth syngynge tymrells and harppes
28 нито ме остави да целуна синовете и дъщерите си? Ти си сторил това без да мислиш.
and hast not suffred me to kysse my childern and my doughters. Thou wast a fole to do
29 Ръката ми е доволно силна да ви напакости, но Бог на баща ви ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Якова ни зло, ни добро.
it for I am able to do you evell. But the God of youre father spake vnto me yesterdaye saynge take hede tha thou speake not to Iacob oughte saue goode.
30 И сега вече си тръгнал, понеже ти е много домъчняло за Бащиния ти дом; обаче, защо си откраднал боговете ми?
And now though thou wetest thi waye because thou logest after thi fathers house yet wherfore hast thou stollen my goddes?
31 А Яков в отговор каза на Лавана: Побягнах, понеже се уплаших; защото си рекох: Да не би да ми отнемеш на сила дъщерите си.
Iacob answered and sayde to Laba: because I was afrayed and thought that thou woldest haue take awaye thy doughters fro me.
32 У когото намериш боговете си, той да не остане жив; пред братята ни прегледай, какво твое има у мене и си го вземи (защото Яков не знаеше, че Рахил ги бе откраднала).
But with whome soeuer thou fyndest thy goddes let him dye here before oure brethre. Seke that thine is by me and take it to the: for Iacob wist not that Rahel had stolle the.
33 И тъй, Лаван влезе в Якововата шатра, в Лиината шатра и в шатрите на двете слугини, но не намери боговете. Тогава, като излезе от Лиината шатра, влезе в Рахилината шатра.
Tha wet Laba in to Iacobs tete and in to Leas tete and in to. ij. maydens tentes: but fownde the not. Tha wet he out of Leas tete and entred in to Rahels tete.
34 А Рахил беше взела домашните идоли, турила ги в седлото на камилата и седеше на тях. А Лаван пипаше из цялата шатра, но не ги намери.
And Rahel toke the ymages and put them in the camels strawe and sate doune apo the. And Laba serched all the tete: but fownde the not.
35 И Рахил рече на баща си: Да не ти се зловиди, господарю, дето не мога да стана пред тебе, понеже имам обикновеното на жените. И там той търси, но не намери идолите.
Tha sayde she to hir father: my lorde be not angrye yt I ca not ryse vp before the for the disease of weme is come apon me. So searched he but foude the not.
36 Тогава Яков се разсърди и скара се с Лавана. Яков проговори и каза на Лавана: Какво е престъплението ми? Какъв е грехът ми, та си се затекъл подир мене толкоз разпалено?
Iacob was wrooth and chode with Laba: Iacob also answered and sayde to him: what haue I trespaced or what haue I offended that thou foloweddest after me?
37 Като претърси всичките ми вещи, какво намери от цялата си покъщнина? Сложи го тук пред моите братя и твоите братя, и нека отсъдят между двама ни.
Thou hast searched all my stuffe and what hast thou founde of all thy housholde stuffe? put it here before thi brethern and myne and let the iudge betwyxte vs both.
38 Двадесет години вече съм бил при тебе; овците ти и козите ти не се изяловиха; и овните на стадото ти не изядох.
This xx. yere yt I haue bene wyth the thy shepe and thy gootes haue not bene baren and the rammes of thi flocke haue I not eate.
39 Разкъсано от звяр не ти донесох; аз теглех загубата. От мене ти изискваше откраднотото, било че се открадне деня или нощя.
What soeuer was torne of beastes I broughte it not vnto ye but made it good mysilf: of my hade dydest thou requyre it whether it was stollen by daye or nyghte
40 Ето как беше с мене: деня пекът ме изнуряваше, а нощя - мразът, и сънят бягаше от очите ми.
Moreouer by daye the hete consumed me and the colde by nyghte and my slepe departed fro myne eyes.
41 Двадесет години вече съм бил в дома ти; четиринадесет години ти работих за двете ти дъщери и шест години за овците ти; и ти десет пъти променя заплатата ми.
Thus haue I bene. xx. yere in thi house and serued the. xiiij. yeres forthy. ij. doughters and vi. yere for thi shepe and thou hast changed my rewarde. x. tymes.
42 Ако не беше с мене бащиният ми Бог, Бог на Авраама, Страхът на Исаака, ти без друго би ме изпратил сега без нищо. Бог видя моята неволя и труда на ръцете ми, и те изобличи нощес.
And excepte the God of my father the God of Abraha and the God whome Isaac feareth had bene with me: surely thou haddest sent me awaye now all emptie. But God behelde my tribulation and the laboure of my handes: and rebuked the yester daye.
43 А Лаван в отговор рече на Якова: Тия дъщери са мои дъщери и децата са мои деца, и стадата са мои стада, всичко що виждаш е мое; и какво да сторя днес на тия мои дъщери или на децата, които са народили?
Laban answered ad sayde vnto Iacob: the doughters are my doughters and the childern ar my childern and the shepe are my shepe ad all that thou seist is myne. And what can I do this daye vnto these my doughters or vnto their childern which they haue borne?
44 Но сега ела, аз и ти да направим договор, който да бъде свидетелство между мене и тебе.
Now therfore come on let us make a bonde I and thou together and let it be a wytnesse betwene the and me.
45 Тогава Яков взе камък и го изправи за стълб.
Than toke Iacob a stone and sett it vp an ende
46 Още Яков рече на братята си: Натрупайте камъни; и те взеха камъни та направиха грамада; и ядоха там край грамадата.
ad sayde vnto his brethern gather stoones And they toke stoones ad made an heape and they ate there vpo the heape.
47 Лаван я нарече Иегар Сахадута, а Яков я нарече Галаад.
And Laba called it Iegar Sahadutha but Iacob called it Gylead.
48 И рече Лаван: Тая грамада е свидетел днес между мене и тебе. Поради това тя се наименува Галаад
Than sayde Laban: this heape be witnesse betwene the and me this daye (therfore is it called Gilead)
49 и Масфа
and this totehill which the lorde seeth (sayde he) be wytnesse betwene me and the when we are departed one from a nother:
50 Ако се обхождаш зле с дъщерите ми или ако вземеш други жени, освен дъщерите ми, няма никой човек с нас за свидетел; но виж, Бог е свидетел между мене и тебе.
that thou shalt not vexe my doughters nether shalt take other wyves vnto them. Here is no man with vs: beholde God is wytnesse betwixte the and me.
51 Лаван още каза на Якова: Гледай тая грамада и гледай стълба, който изправих между мене и тебе,
And Laban sayde moreouer to Iacob: beholde this heape and this marke which I haue sett here betwyxte me and the:
52 тая грамада да бъде свидетел и стълбът да бъде свидетел, че аз няма да премина тая грамада към тебе, нито ти ще преминеш тая грамада и тоя стълб към мене, за зло.
this heape be wytnesse and also this marcke that I will not come ouer this heape to the ad thou shalt not come ouer this heape ad this marke to do any harme.
53 Бог Авраамов, Бог Нахоров, бащиният им Бог, нека съди между нас. И Яков се закле в Страха на баща си Исаака.
The God of Abraham the God of Nahor and the God of theyr fathers be iudge betwixte vs. And Iacob sware by him that his father Isaac feared.
54 Тогава Яков принесе жертва на поляната и повика братята си да ядат хляб; и ядоха хляб, и пренощуваха на поляната.
Then Iacob dyd sacrifyce vpon the mounte and called his brethern to eate breed. And they ate breed and taried all nyghte in the hyll.
55 И на утринта Лаван стана рано, целуна синовете си и дъщерите си, благослови ги; и Лаван тръгна, та се върна в своето място.
And early in the mornynge Laban rose vp and kyssed his childern and his doughters and blessed the and departed and wet vnto his place agayne.
