Битие 24
1 А когато Авраам беше стар, напреднал във възраст, и Господ беше благословил Авраама във всичко,
Now Abraham was old and far on in years: and the Lord had given him everything in full measure.
2 рече Авраам на най-стария слуга в дома си, който беше настоятел на всичкия му имот: Тури, моля, ръката си под бедрото ми;
And Abraham said to his chief servant, the manager of all his property, Come now, put your hand under my leg:
3 и ще те закълна в Господа, Бог на небето и Бог на земята, че няма да вземеш жена за сина ми от дъщерите на ханаанците, между които живея;
And take an oath by the Lord, the God of heaven and the God of the earth, that you will not get a wife for my son Isaac from the daughters of the Canaanites among whom I am living;
4 но да отидеш в отечеството ми, при рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми Исаака.
But that you will go into my country and to my relations and get a wife there for my son Isaac.
5 А слугата му рече: Може да не иска жената да дойде след мене в тая земя; трябва ли да заведа сина ти в оная земя, отгдето си излязъл?
And the servant said, If by chance the woman will not come with me into this land, am I to take your son back again to the land from which you came?
6 Но Авраам му каза: Пази се да не върнеш сина ми там.
And Abraham said, Take care that you do not let my son go back to that land.
7 Господ, небесният Бог, Който ме изведе из бащиния ми дом и от родната ми земя, и Който ми говори, и Който ми се закле, казвайки: На твоето потомство ще дам тая земя; Той ще изпрати ангела си пред тебе и ще вземеш жена за сина ми оттам.
The Lord God of heaven, who took me from my father's house and from the land of my birth, and made an oath to me, saying, To your seed I will give this land: he will send his angel before you and give you a wife for my son in that land.
8 Но, ако жената не иска да дойде след тебе, тогава ти ще бъдеш свободен от това мое заклеване; само да не върнеш сина ми там.
And if the woman will not come with you, then you are free from this oath; only do not take my son back there.
9 Тогава слугата тури ръката си под бедрото на господаря си Авраама и му се закле за това нещо.
And the servant put his hand under Abraham's leg, and gave him his oath about this thing.
10 И тъй, слугата взе десет от камилите на господаря си и тръгна, като носеше в ръцете си от всички богатства на господаря си; стана и отиде в Месопотамия, в Нахоровия град.
And the servant took ten of his master's camels, and all sorts of good things of his master's, and went to Mesopotamia, to the town of Nahor.
11 И надвечер, когато жените излизат да си наливат вода, той накара камилите да коленичат вън от града при водния кладенец.
And he made the camels take their rest outside the town by the water-spring in the evening, at the time when the women came to get water.
12 Тогава каза: Господи, Боже на господаря ми Авраама, дай ми, моля, добър успех днес и покажи благост към господаря ми Авраама.
And he said, O Lord, the God of my master Abraham, let me do well in what I have undertaken this day, and give your mercy to my master Abraham.
13 Ето, аз стоя при извора на водата, и дъщерите на града излизат да си наливат вода.
See, I am waiting here by the water-spring; and the daughters of the town are coming out to get water:
14 Нека момата, на която река: Я наведи водоноса си да пия; и тя рече: Пий, и ще напоя и камилите ти; -тя нека е оная, която си отредил за слугата си Исаака; от това ще позная, че си показал милост към господаря ми.
Now, may the girl to whom I say, Let down your vessel and give me a drink, and who says in answer, Here is a drink for you and let me give water to your camels: may she be the one marked out by you for your servant Isaac: so may I be certain that you have been good to my master Abraham.
15 Докато той още говореше, ето Ревека излизаше с водоноса си на рамото си; тя бе се родила на Ватуила, син на Мелха, жената на Авраамовия брат Нахор.
And even before his words were ended, Rebekah, the daughter of Bethuel, the son of Milcah, who was the wife of Nahor, Abraham's brother, came out with her water-vessel on her arm.
16 Момата беше твърде красива на глед, девица, която никой мъж не беше познал; тя, като слезе на извора, напълни водоноса си и се изкачи.
She was a very beautiful girl, a virgin, who had never been touched by a man: and she went down to the spring to get water in her vessel.
17 А слугата се завтече да я посрещне и рече: Я дай ми да пия малко вода от водоноса ти.
And the servant came running to her and said, Give me a little water from your vessel.
18 А тя рече: Пий, господарю; и бърже сне водоноса си на ръката си, и му даде да пие.
And she said, Take a drink, my lord: and quickly letting down her vessel onto her hand, she gave him a drink.
19 И като му даде доволно да пие, рече: И за камилите ти ще налея догде се напоят.
And having done so, she said, I will get water for your camels till they have had enough.
20 И като изля бърже водоноса си в поилото, завтече се на кладенеца да налее още и наля за всичките му камили.
And after putting the water from her vessel into the animals' drinking-place, she went quickly back to the spring and got water for all the camels.
21 А човекът я наблюдаваше внимателно и мълчеше, за да узнае дали Господ бе направил пътуването му успешно или не.
And the man, looking at her, said nothing, waiting to see if the Lord had given his journey a good outcome.
22 Като напоиха камилите, човекът взе една златна обица, тежка половин сикъл, и две гривни за ръцете й, тежки десет сикли злато, и рече:
And when the camels had had enough, the man took a gold nose-ring, half a shekel in weight, and two ornaments for her arms of ten shekels weight of gold;
23 Чия си дъщеря? - я ми кажи. Има ли в къщата на баща ти място за нас да пренощуваме?
And said to her, Whose daughter are you? is there room in your father's house for us?
24 А тя му рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, син на Мелха, когото тя е родила на Нахора.
And she said to him, I am the daughter of Bethuel, the son of Milcah, Nahor's wife.
25 Рече му още: Има у нас и слама, и храна доволно, и място за пренощуване.
And she said, We have a great store of dry grass and cattle-food, and there is room for you.
26 Тогава човекът се наведе, та се поклони на Господа.
And with bent head the man gave worship to the Lord;
27 И рече: Благословен да бъде Господ, Бог на господаря ми Авраама, Който не лиши господаря ми от милостта си и верността си, като отправи Господ пътя ми в дома на братята на господаря ми.
And said, Praise be to the Lord, the God of my master Abraham, who has given a sign that he is good and true to my master, by guiding me straight to the house of my master's family.
28 А момата се завтече, та разказа тия неща на майка си.
So the girl went running and took the news of these things to her mother's house
29 И Ревека имаше брат на име Лаван; и Лаван се завтече вън при човека на извора.
Now Rebekah had a brother named Laban, and he came out quickly to the man at the water-spring.
30 Защото, като видя обицата и гривните на ръцете на сестра си и чу думите на сестра си Ревека, която казваше: Така ми говори човекът; той отиде при човека; и, ето, той стоеше при камилите до извора.
And when he saw the nose-ring and the ornaments on his sister's hands, and when she gave him word of what the man had said to her, then he went out to the man who was waiting with the camels by the water-spring.
31 И рече му: Влез, ти, благословен от Господа; защо стоиш вън? Защото приготвих къщата и място за камилите.
And he said to him, Come in, you on whom is the blessing of the Lord; why are you waiting outside? for I have made the house ready for you, and a place for the camels.
32 И тъй, човекът влезе вкъщи; а Лаван разтовари камилите му и даде слама и храна за камилите, и вода за умиване неговите нозе и нозете на хората, които бяха с него.
Then the man came into the house, and Laban took their cords off the camels and gave them dry grass and food, and he gave to him and the men who were with him water for washing their feet.
33 И сложиха пред него да яде; но той рече: Не искам да ям, догде не кажа думата си. А Лаван рече: Казвай.
And meat was put before him, but he said, I will not take food till I have made my business clear to you. And they said, Do so.
34 Тогава той каза: Аз съм слуга на Авраама.
And he said, I am Abraham's servant.
35 Господ е благословил господаря ми премного, та стана велик; дал му е овци и говеда, сребро и злато, слуги и слугини, камили и осли.
The Lord has given my master every blessing, and he has become great: he has given him flocks and herds and silver and gold, and men-servants and women-servants and camels and asses.
36 И Сара, жената на господаря ми, роди син на господаря ми, когато беше вече остаряла; и на него той даде всичко, що има.
And when Sarah, my master's wife, was old, she gave birth to a son, to whom he has given all he has.
37 И господарят ми, като ме закле, рече: Да не вземеш за сина ми жена от дъщерите на ханаанците, в чиято земя живея.
And my master made me take an oath, saying, Do not get a wife for my son from the daughters of the Canaanites among whom I am living;
38 Но да отидеш в бащиния ми дом и в рода ми, и от там да вземеш жена за сина ми.
But go to my father's house and to my relations for a wife for my son.
39 И рекох на господаря ми: Може да не иска жената да дойде след мене.
And I said to my master, What if the woman will not come with me?
40 Но той ми каза: Господ, пред Когото ходя, ще изпрати ангела си с тебе и ще направи пътуването ти успешно; и ще вземеш жена за сина ми от рода ми и от бащиния ми дом.
And he said, The Lord, whom I have ever kept before me, will send his angel with you, who will make it possible for you to get a wife for my son from my relations and my father's house;
41 Само тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми, когато отидеш при рода ми; и, ако не ти я дадат, тогава ще бъдеш свободен от заклеването ми.
And you will be free from your oath to me when you come to my people; and if they will not give her to you, you will be free from your oath.
42 И като пристигнах днес на извора, рекох: Господи, Боже на господаря ми Авраама, моля, ако правиш пътуването ми, по което ходя, успешно,
And I came today to the water-spring, and I said, O Lord, the God of my master Abraham, if it is your purpose to give a good outcome to my journey,
43 ето, аз стоя при водния извор; момата, която излезе да налее вода, и аз й река: Я ми дай да пия малко вода от водоноса ти,
Let it come about that, while I am waiting here by the water-spring, if a girl comes to get water and I say to her, Give me a little water from your vessel, and she says,
44 и тя ми рече: И ти пий, и ще налея и за камилите ти, - тя нека е жената, която Господ е отредил за сина на господаря ми.
Take a drink, and I will get water for your camels; let her be the woman marked out by the Lord for my master's son.
45 Докато още говорех в сърцето си, ето, Ревека излезе с водоноса на рамото си. И като слезе на извора и наля, рекох й: Я ми дай да пия.
And even while I was saying this to myself, Rebekah came out with her vessel on her arm; and she went down to the spring to get water; and I said to her, Give me a drink.
46 И тя бързо сне водоноса от рамото си и рече: Пий и ще напоя и камилите ти. И тъй, аз пих, а тя напои и камилите.
And straight away she took down her vessel from her arm, and said, Take a drink, and I will get water for your camels.
47 Тогава я попитах, казвайки: Чия си дъщеря? А тя рече: Аз съм дъщеря на Ватуила, Нахоровия син, когото му роди Мелха. Тогава турих обицата на лицето й и гривните на ръцете й.
And questioning her, I said, Whose daughter are you? And she said, The daughter of Bethuel, the son of Nahor, and Milcah his wife. Then I put the ring on her nose and the ornaments on her hands.
48 И наведох се, та се поклоних на Господа и благослових Господа, Бога на господаря ми Авраама, Който ме доведе по правия път, за да взема за сина на господаря ми братовата му дъщеря.
And with bent head I gave worship and praise to the Lord, the God of my master Abraham, by whom I had been guided in the right way, to get the daughter of my master's brother for his son.
49 Сега, прочее, ако искате да постъпите любезно и верно спрямо господаря ми, кажете ми; и, ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.
And now, say if you will do what is good and right for my master or not, in order that it may be clear to me what I have to do.
50 А Лаван и Ватуил в отговор рекоха: От Господа стана това; ние не можем да ти речем ни зло, ни добро.
Then Laban and Bethuel said in answer, This is the Lord's doing: it is not for us to say Yes or No to you.
51 Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.
See, here is Rebekah: take her and go, and let her be your master's son's wife, as the Lord has said.
52 Като чу думите им, Авраамовият слуга се поклони на Господа до земята.
And at these words, Abraham's servant went down on his face and gave praise to the Lord.
53 И слугата извади сребърни и златни накити и облекла, та ги даде на Ревека; така също даде скъпи дарове на брат й и на майка й.
Then he took jewels of silver and jewels of gold and fair robes and gave them to Rebekah: and he gave things of value to her mother and her brother.
54 Подир това, той и хората, които бяха с него, ядоха, пиха и пренощуваха; и като станаха сутринта, слугата рече: Изпратете ме при господаря ми.
Then he and the men who were with him had food and drink, and took their rest there that night; and in the morning he got up, and said, Let me now go back to my master.
55 А брат й и майка й казаха: Нека поседи момата с нас известно време, най-малко десетина дни, после нека иде.
But her brother and her mother said, Let the girl be with us a week or ten days, and then she may go.
56 Но той им каза: Не ме спирайте, тъй като Господ е направил пътуването ми успешно; изпратете ме да ида при господаря си.
And he said, Do not keep me; the Lord has given a good outcome to my journey; let me now go back to my master.
57 А те рекоха: Да повикаме момата и да я попитаме, какво ще каже.
And they said, We will send for the girl, and let her make the decision.
58 И тъй, повикаха Ревека и рекоха й: Отиваш ли с тоя човек? А тя рече: Отивам.
And they sent for Rebekah and said to her, Are you ready to go with this man? And she said, I am ready.
59 И така, изпратиха сестра си Ревека с бавачката й и Авраамовия слуга с хората му.
So they sent their sister Rebekah and her servant with Abraham's servant and his men.
60 И благословиха Ревека, като й рекоха: Сестро наша, да се родят от тебе хиляди по десет хиляди и потомството ти да завладее портата на ненавистниците си.
And they gave Rebekah their blessing, saying, O sister, may you be the mother of thousands and ten thousands; and may your seed overcome all those who make war against them.
61 И Ревека и слугите й станаха, възседнаха камилите и отидоха след човека. Така, слугата взе Ревека и си замина.
So Rebekah and her servant-women went with the man, seated on the camels; and so the servant took Rebekah and went on his way.
62 А Исаак идеше от Вир-лахайрои, защото живееше в южната земя.
Now Isaac had come through the waste land to Beer-lahai-roi; for he was living in the South.
63 И като излезе Исаак, за да размишлява на полето привечер, повдигна очи и видя; и, ето камили се приближаваха.
And when the evening was near, he went wandering out into the fields, and lifting up his eyes he saw camels coming.
64 Също и Ревека повдигна очи и видя Исаака; и слезна от камилата.
And when Rebekah, looking up, saw Isaac, she got down from her camel,
65 Защото беше рекла на слугата: Кой е оня човек, който иде през полето насреща ни? И слугата беше казал: Това е господарят ми. Затова тя взе покривалото си и се покри.
And said to the servant, Who is that man coming to us through the field? And the servant said, It is my master: then she took her veil, covering her face with it.
66 И слугата разказа на Исаака всичко, което бе извършил.
Then the servant gave Isaac the story of all he had done.
67 Тогава Исаак въведе Ревека в шатъра на майка си Сара и я взе, и тя му стана жена, и той я обикна. Така Исаак се утеши след смъртта на майка си.
And Isaac took Rebekah into his tent and she became his wife; and in his love for her, Isaac was comforted after his father's death.
