< Битие 21 >

1 И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
ויהוה פקד את שרה כאשר אמר ויעש יהוה לשרה כאשר דבר׃
2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
ותהר ותלד שרה לאברהם בן לזקניו למועד אשר דבר אתו אלהים׃
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
ויקרא אברהם את שם בנו הנולד לו אשר ילדה לו שרה יצחק׃
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
וימל אברהם את יצחק בנו בן שמנת ימים כאשר צוה אתו אלהים׃
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.
ואברהם בן מאת שנה בהולד לו את יצחק בנו׃
6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.
ותאמר שרה צחק עשה לי אלהים כל השמע יצחק לי׃
7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.
ותאמר מי מלל לאברהם היניקה בנים שרה כי ילדתי בן לזקניו׃
8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
ויגדל הילד ויגמל ויעש אברהם משתה גדול ביום הגמל את יצחק׃
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
ותרא שרה את בן הגר המצרית אשר ילדה לאברהם מצחק׃
10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
ותאמר לאברהם גרש האמה הזאת ואת בנה כי לא יירש בן האמה הזאת עם בני עם יצחק׃
11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.
וירע הדבר מאד בעיני אברהם על אודת בנו׃
12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
ויאמר אלהים אל אברהם אל ירע בעיניך על הנער ועל אמתך כל אשר תאמר אליך שרה שמע בקלה כי ביצחק יקרא לך זרע׃
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
וגם את בן האמה לגוי אשימנו כי זרעך הוא׃
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
וישכם אברהם בבקר ויקח לחם וחמת מים ויתן אל הגר שם על שכמה ואת הילד וישלחה ותלך ותתע במדבר באר שבע׃
15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст
ויכלו המים מן החמת ותשלך את הילד תחת אחד השיחם׃
16 и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
ותלך ותשב לה מנגד הרחק כמטחוי קשת כי אמרה אל אראה במות הילד ותשב מנגד ותשא את קלה ותבך׃
17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
וישמע אלהים את קול הנער ויקרא מלאך אלהים אל הגר מן השמים ויאמר לה מה לך הגר אל תיראי כי שמע אלהים אל קול הנער באשר הוא שם׃
18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
קומי שאי את הנער והחזיקי את ידך בו כי לגוי גדול אשימנו׃
19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
ויפקח אלהים את עיניה ותרא באר מים ותלך ותמלא את החמת מים ותשק את הנער׃
20 Бог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
ויהי אלהים את הנער ויגדל וישב במדבר ויהי רבה קשת׃
21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.
וישב במדבר פארן ותקח לו אמו אשה מארץ מצרים׃
22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
ויהי בעת ההוא ויאמר אבימלך ופיכל שר צבאו אל אברהם לאמר אלהים עמך בכל אשר אתה עשה׃
23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
ועתה השבעה לי באלהים הנה אם תשקר לי ולניני ולנכדי כחסד אשר עשיתי עמך תעשה עמדי ועם הארץ אשר גרתה בה׃
24 И рече Авраам: Заклевам се.
ויאמר אברהם אנכי אשבע׃
25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
והוכח אברהם את אבימלך על אדות באר המים אשר גזלו עבדי אבימלך׃
26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
ויאמר אבימלך לא ידעתי מי עשה את הדבר הזה וגם אתה לא הגדת לי וגם אנכי לא שמעתי בלתי היום׃
27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.
ויקח אברהם צאן ובקר ויתן לאבימלך ויכרתו שניהם ברית׃
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
ויצב אברהם את שבע כבשת הצאן לבדהן׃
29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
ויאמר אבימלך אל אברהם מה הנה שבע כבשת האלה אשר הצבת לבדנה׃
30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
ויאמר כי את שבע כבשת תקח מידי בעבור תהיה לי לעדה כי חפרתי את הבאר הזאת׃
31 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
על כן קרא למקום ההוא באר שבע כי שם נשבעו שניהם׃
32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
ויכרתו ברית בבאר שבע ויקם אבימלך ופיכל שר צבאו וישבו אל ארץ פלשתים׃
33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.
ויטע אשל בבאר שבע ויקרא שם בשם יהוה אל עולם׃
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
ויגר אברהם בארץ פלשתים ימים רבים׃

< Битие 21 >