Битие 21
1 И Господ посети Сара, според както беше рекъл; и Господ стори на Сара както бе казал.
The lorde visyted Sara as he had sayde and dyd vnto her acordynge as he had spoken.
2 Защото Сара зачна и роди син на Авраама в старините му, в определения му от Бога срок.
And Sara was with childe and bare Abraha a sonne in his olde age euen the same season which the LORde had appoynted.
3 И Авраам наименува сина, който му се роди, когото Сара му роди, Исаак.
And Abraham called his sonnes name that was borne vnto him which Sara bare him Isaac:
4 И на осмия ден Авраам обряза сина си Исаака, според както Бог му беше заповядал.
and Abra circucysed Isaac his sone whe he was. viij. dayes olde as God commaunded him
5 А Авраам беше на сто години, когато се роди сина му Исаак.
And Abraha was an hundred yere olde when his sonne Isaac was borne vnto him.
6 И Сара каза: Бог ме направи за смях; всеки, който чуе, ще ми се смее.
And Sara sayde: God hath made me a laughinge stocke: for all yt heare will laugh at me
7 Каза още: Кой би рекъл на Авраама, че Сара ще кърми чада? - Защото му родих син в старините му.
She sayde also: who wolde haue sayde vnto Abraham that Sara shulde haue geuen childern sucke or yt I shulde haue borne him a sonne in his olde age:
8 А като порасна детето, отбиха го; и в деня, когато отбиха Исаака, Авраам направи голямо угощение.
The childe grewe and was wened and Abraham made a great feast the same daye that Isaac was wened.
9 А Сара видя, че синът на египтянката Агар, когото бе родила на Авраама се присмива;
Sara sawe the sonne of Hagar the Egiptian which she had borne vnto Abraham a mockynge.
10 затова рече на Авраама: Изпъди тая слугиня и сина й; защото синът на тая слугиня няма наследство с моя син Исаак.
Then she sayde vnto Abraham: put awaye this bondemayde and hyr sonne: for the sonne of this bondwoman shall not be heyre with my sonne Isaac:
11 Обаче тая дума се видя на Авраама твърде тежка, поради сина му Исмаил.
But the wordes semed verey greavous in Abrahams syghte because of his sonne.
12 Но Бог каза на Авраама: Да не ти се види тежко за момчето и за слугинята ти; относно всичко, което ти рече Сара, послушай думите й, защото по Исаака ще се наименува твоето потомство.
Than the LORde sayde vnto Abraham: let it not be greavous vnto the because of the ladd and of thy bondmayde: But in all that Sara hath saide vnto the heare hir voyce for in Isaac shall thy seed be called.
13 Но и от сина на слугинята ще направя да стане народ, понеже е твое чадо.
Moreouer of the sonne of the Bondwoman will I make a nation because he is thy seed.
14 Тогава на сутринта Авраам стана рано, взе хляб и мех с вода и даде ги на Агар, като ги тури на рамото й; даде й още детето и я изпрати. А тя отиде и се заблуди в пустинята Вирсавее.
And Abraham rose vp early in the mornyng and toke brede and a bottell with water and gaue it vnto Hagar puttynge it on hir shulders wyth the lad also and sent her awaye. And she departed and wadred vpp and doune in the wyldernes of Berseba.
15 Но изчерпи се водата в меха; и майка му хвърли детето под един храст
When the water was spent that was in the botell she cast the lad vnder a bush
16 и отиде та седна на среща, далеч колкото един хвърлей на стрела, защото си рече: Да не гледам, като умира детето. И като седна насреща, издигна глас и заплака.
and went and satt her out of syghte a great waye as it were a bowshote off: For she sayde: I will not se the lad dye. And she satt doune out of syghte and lyfte vp hyr voyce and wepte.
17 И Бог чу гласа на момчето; и ангел Божий извика към Агар от небето и рече й: Що ти е, Агар? Не бой се, защото Бог чу гласа на момчето от мястото гдето е.
And God herde the voyce of the childe. And the angell of God called Hagar out of heaven and sayde vnto her: What ayleth the Hagar? Feare not for God hath herde the voyce of the childe where he lyeth.
18 Стани, дигни момчето и крепи го с ръката си, защото ще направя от него велик народ.
Aryse and lyfte vp the lad and take hym in thy hande for I will make off him a greate people.
19 Тогава Бог й отвори очите, и тя видя кладенец с вода; и отиде да напълни меха с вода и даде на момчето да пие.
And God opened hir eyes and she sawe a well of water. And she went and fylled the bottell with water and gaue the boye drynke.
20 Бог беше с момчето, което порасна, засели се в пустинята и стана стрелец.
And God was wyth the lad and he grewe and dweld in the wildernesse and became an archer.
21 Засели се във Фаранската пустиня; и майка му взе жена от Египетската земя.
And he dweld in the wyldernesse of Pharan. And hys mother gott him a wyfe out of the land of Egypte.
22 По онова време Авимелех, с военачалника си Фихола, говори на Авраама, казвайки: Бог е с тебе във всичко що правиш.
And it chaunced the same season that Abimelech and Phicoll his chefe captayne spake vnto Abraham saynge: God is wyth the in all that thou doist.
23 Сега, прочее, закълни ми се тук в Бога, че не ще постъпваш неверно с мене, ни със сина ми, нито с внука ми; но, според благостта, която съм показал към тебе, ще показваш и ти към мене и към земята, в която си пребивавал.
Now therfore swere vnto me even here by God that thou wylt not hurt me nor my childern nor my childerns childern. But that thou shalt deale with me and the contre where thou art a straunger acordynge vnto the kyndnesse that I haue shewed the.
24 И рече Авраам: Заклевам се.
Then sayde Abraham: I wyll swere.
25 Подир това Авраам изобличи Авимелеха за водния кладенец, който Авимелеховите слуги бяха отнели на сила.
And Abraham rebuked Abimelech for a well of water which Abimelech servauntes had taken awaye.
26 Но рече Авимелех: Не знам кой е сторил това нещо; нито ти си ми явил за това, нито аз съм чул, освен днес.
And Abimelech answered I wyst not who dyd it: Also thou toldest me not nether herde I of it but this daye.
27 Тогава Авраам взе овци и говеда и ги даде на Авимелеха, та двамата сключиха договор помежду си.
And Abraham toke shepe and oxen and gaue them vnto Abimelech. And they made both of them a bonde together.
28 А Авраам отдели седем женски агнета от стадото.
And Abraham sett vij. lambes by them selues.
29 И Авимелех каза на Авраама: Какви са тия женски агнета, които си отделил?
And Abimelech sayde vnto Abraham: what meane these. vij. lamdes which thou hast sett by them selues.
30 А той рече: Тия седем женски агнета ще вземеш от мене, да ми бъдат за свидетелство, че аз съм изкопал тоя кладенец.
And he answered: vij. lambes shalt thou take of my hande that it maye be a wytnesse vnto me that I haue dygged this well:
31 Затова той наименува онова място Вирсавее, защото там се заклеха двамата.
Wherfore the place is called Berseba because they sware both of them.
32 Така те сключиха договор във Вирсавее: и след това станаха Авимелех и военачалникът Фихол и се върнаха във Филистимската земя.
Thus made they a bonde to gether at Berseba. Than Abimelech and Phicoll his chefe captayne rose vp and turned agayne vnto the lande of the Philistines.
33 И Авраам посади дъбрава във Вирсавее, и там призова името на Иеова, Вечния Бог.
And Abraham planted a wodd in Berseba and called there on the name of the LORde the everlastynge God:
34 И Авраам престоя във Филистимската земя много дни.
and dwelt in the Phelistinlade alonge season
