Битие 18
1 След това Господ се яви на Авраама при Мамвриевите дъбове, когато той седеше при входа на шатрата си в горещината на деня.
And God appeared to him by the oaks of Mamre, as he sat at the entrance to the tent in the heat of the day.
2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
He lifted up his eyes and looked, and saw that three men stood opposite him. When he saw them, he ran to meet them from the entrance of the tent, and bowed himself to the earth,
3 Господарю мой, ако съм придобил твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата слугата Си.
and said, "My lord, if now I have found favor in your sight, please do not go on past your servant.
4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
Now let a little water be brought, and wash your feet, and rest yourselves under the tree.
5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
I will get a bit of food so you may refresh yourselves. After that you may go your way, now that you have come to your servant." They said, "Very well, do as you have said."
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
Abraham hurried into the tent to Sarah, and said, "Quickly, get three measures of fine flour, knead it, and make bread."
7 А Авраам се завтече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
Abraham ran to the herd, and took a tender and good calf, and gave it to the servant, and he hurried to prepare it.
8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и стоеше при тях под дървото, докато ядяха.
He took curds, milk, and the calf that he had prepared, and set it before them. He stood by them under the tree, and they ate.
9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
They said to him, "Where is Sarah, your wife? He said, "See, in the tent."
10 И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
Then he said, "I will certainly return to you at the time of life. Look, Sarah your wife will have a son." Sarah heard from the entrance of the tent, which was behind him.
11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
Now Abraham and Sarah were old, well advanced in age. Sarah was past the age of childbearing.
12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
Sarah laughed within herself, saying, "After I have grown old will I have pleasure, my husband being old also?"
13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
And God said to Abraham, "Why did Sarah laugh, saying, 'Will I really bear a child when I am old?'
14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
Is anything too difficult for God? At the set time I will return to you, at the time of life, and Sarah will have a son."
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.
But Sarah denied it, saying, "I did not laugh," for she was afraid. He said, "No, but you did laugh."
16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
The men rose up from there, and looked toward Sodom. Abraham went with them to see them on their way.
17 И Господ рече: Да открия ли от Авраама това, което ще сторя,
And God said, "Will I hide from Abraham what I am about to do,
18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
seeing that Abraham will surely become a great and mighty nation, and all the nations of the earth will be blessed through him?
19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
For I have made myself known to him, so that he may command his children and his household after him, that they may keep the way of God, to do righteousness and justice, so that God may bring to Abraham that which he has spoken to him."
20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
And God said, "Because the cry of Sodom and Gomorrah is great, and because their sin is so grievous,
21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
I will go down now, and see whether they have done entirely according to the outcry which has come to me. And if not, I will know."
22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
The men turned from there, and went toward Sodom, but Abraham remained standing before God.
23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
Abraham drew near, and said, "Will you sweep away the righteous with the wicked?
24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли местата, не ще ли го пощадиш, заради петдесет праведника, които са в него?
What if there are fifty righteous within the city? Will you sweep it away and not spare the place for the fifty righteous who are in it?
25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведника с нечестивия, така щото праведния да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
Be it far from you to do things like that, to kill the righteous with the wicked, so that the righteous should be like the wicked. May that be far from you. Shouldn't the Judge of all the earth do right?"
26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
And God said, "If I find in Sodom fifty righteous within the city, then I will spare all the place for their sake."
27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
Abraham answered, "Look, I have taken it on myself to speak to the Lord, I who am but dust and ashes.
28 може би на петдесет праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
What if there will lack five of the fifty righteous? Will you destroy all the city for lack of five?" He said, "I will not destroy it, if I find forty-five there."
29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесет няма да сторя това.
He spoke to him yet again, and said, "What if there are forty found there?" He said, "I will not do it for the forty's sake."
30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
He said, "Oh do not let the Lord be angry, and I will speak. What if there are thirty found there?" He said, "I will not do it, if I find thirty there."
31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
He said, "Look, I have taken it on myself to speak to the Lord. What if there are twenty found there?" He said, "I will not destroy it for the twenty's sake."
32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. И той каза: Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десет няма да го погубя.
He said, "Oh do not let the Lord be angry, and I will speak just once more. What if ten are found there?" He said, "I will not destroy it for the ten's sake."
33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
When he finished speaking with Abraham, he left, and Abraham returned to his place.
