Езекил 26
1 А в единадесетата година, на първия ден от месеца, Господното слово дойде към мене и рече:
A jedanaeste godine prvi dan mjeseca doðe mi rijeè Gospodnja govoreæi:
2 Сине човешки, понеже Тир рече против Ерусалим: О хохо! строши се оня, който беше порта на племената! обърна се към Мене! ще се напълня аз като запустя той!
Sine èovjeèji, što Tir govori za Jerusalim: ha, ha! razbiše se vrata narodima, obratiše se k meni, napuniæu se kad opustje;
3 Затова, каза казва Господ Иеова: Ето, Аз съм против тебе, Тире, и ще подигна против тебе много народи, както морето подига вълните си.
Zato ovako veli Gospod Gospod: evo mene na te, Tire, i dovešæu mnoge narode na te kao da bih doveo more s valima njegovijem.
4 Те ще сринат стените на Тир и ще съборят кулите му; и Аз ще изстържа пръстта от него, и ще го направя гола скала.
I oni æe obaliti zidove Tirske i kule u njemu raskopati, i omešæu prah njegov i pretvoriæu ga u go kamen.
5 Ще бъде място за простиране мрежи всред морето; защото Аз го изрекох, казва Господ Иеова; и ще стане корист на народите,
I postaæe mjesto da se razastiru mreže usred mora, jer ja govorih, veli Gospod Gospod, i biæe grabež narodima.
6 И селата му, които са в полето ще бъдат изтребени с нож; и ще познаят, че Аз съм Господ.
I kæeri njegove po polju izginuæe od maèa, i poznaæe da sam ja Gospod.
7 Защото така казва Господ Иеова: Ето, ще доведа от север против Тир вавилонския цар Навуходоносор, цар на царе, с коне, с колесници, и с конници, с множество, и с много люде.
Jer ovako veli Gospod Gospod: evo, ja æu dovesti na Tir Navuhodonosora cara Vavilonskoga sa sjevera, cara nad carevima, s konjma i s kolima i s konjicima i s vojskama i mnogim narodom.
8 Той ще изтреби с нож селата ти в полето; а против тебе ще издигне укрепления, ще направи могили против тебе, и ще се опълчи против тебе с щитове;
Kæeri tvoje po polju pobiæe maèem, i naèiniæe prema tebi kule, i iskopaæe opkope prema tebi, i podignuæe prema tebi štitove.
9 Ще постави бойните си оръдия против стените ти, и със секирите си ще разори кулите ти.
I namjestiæe ubojne sprave prema zidovima tvojim, i razvaliæe kule tvoje oružjem svojim.
10 Понеже конете му са много, прахът им ще те покрие; стените ти ще се потресат от шума на конниците, на колите, и на колесниците, когато влезе той в портите ти, както влизат в проломен град.
Od mnoštva konja njegovijeh pokriæe te prah, od praske konjika i toèkova i kola zatrešæe se zidovi tvoji, kad stane ulaziti na tvoja vrata kao što se ulazi u grad isprovaljivan.
11 С копитата на конете ще стъпче всичките ти улици; ще изсече с нож людете ти; и яките ти стълбове ще бъдат повалени на земята.
Kopitama konja svojih izgaziæe sve ulice tvoje, pobiæe narod tvoj maèem, i stupovi sile tvoje popadaæe na zemlju.
12 Те ще разграбят богатството ти, и ще оберат имота ти, ще съборят стените ти, ще разорят красивите ти къщи, и ще хвърлят всред водата камъните ти, дърветата ти, и пръстта ти.
I poplijeniæe blago tvoje i razgrabiti trg tvoj, i razvaliæe zidove tvoje i lijepe kuæe tvoje razoriti, i kamenje tvoje i drva tvoja i prah tvoj baciæe u vodu.
13 Ще направя да престане шумът на песните ти; и звукът на китарите ти няма вече да се чува.
I prekinuæu jeku pjesama tvojih, i glas kitara tvojih neæe se više èuti.
14 И ще те направя гола скала, та ще бъдеш място за простиране мрежи; няма да се съградиш вече; защото Аз Господ го изрекох, казва Господ Иеова.
I uèiniæu od tebe go kamen, biæeš mjesto gdje se razastiru mreže, neæeš se više sazidati; jer ja Gospod govorih, veli Gospod Gospod.
15 Така казва Господ Иеова на Тир: Не ще ли се потресат островите от шума на падането ти, когато ранените охкат, когато става клането всред тебе?
Ovako veli Gospod Gospod Tiru: neæe li se zadrmati ostrva od praske padanja tvojega, kad zajaoèu ranjenici, kad pokolj bude u tebi?
16 Тогава всичките морски големци ще слязат от престолите си, ще отметнат мантиите си, и ще съблекат везаните си дрехи; ще се облекат с трепет; на земята ще насядат, ще треперят всяка минута, и ще се удивляват за тебе.
Svi æe knezovi morski siæi s prijestola svojih i skinuæe sa sebe plašte i svuæi sa sebe vezene haljine, i obuæi æe se u strah; sjedeæe na zemlji, i drktaæe svaki èas i èuditi se tebi.
17 И като дигнат плач за тебе, ще ти рекат: Как биде съсипан ти, който се населяваше от мореплаватели, прочути граде, който бе силен в морето, ти и жителите ти, които причиняваха трепет на всички, които се намираха по него!
I naricaæe za tobom i govoriæe ti: kako propade, slavni grade! u kom življahu pomorci, koji bijaše jak na moru, ti i stanovnici tvoji, koji strah zadavahu svjema koji življahu u tebi.
18 Сега островите ще треперят в деня на падането ти; да! островите, които са в морето, ще се смутят, когато се изгубиш.
Sad æe se uzdrhtati ostrva kad padneš, i smešæe se ostrva po moru od propasti tvoje.
19 Защото така казва Господ Иеова: Когато те направя пуст град, като ненаселените градове, когато докарам върху тебе бездната, та те покрият големи води,
Jer ovako veli Gospod Gospod: kad te uèinim pustijem gradom, kao što su gradovi u kojima se ne živi, kad pustim na te bezdanu, i velika te voda pokrije,
20 когато те смъкна с ония, които слизат в ямата при древните люде, и те туря в най-дълбоките места на света, в места пусти от века, с ония, които слизат в ямата, за да не бъдеш вече обитаем, тогава ще поставя слава в земята на живите.
I kad te svalim s onima koji slaze u jamu k starom narodu, i namjestim te na najdonjim krajevima zemlje, u pustinji staroj s onima koji slaze u jamu, da se ne živi u tebi, tada æu opet postaviti slavu u zemlji živijeh.
21 Ще направя да треперят народите от участта ти и няма да съществуваш; и ако те потърсят, ти няма вече да бъдеш намерен до века, казва Господ Иеова.
Uèiniæu da budeš strahota kad te nestane, i tražiæe te i neæeš se naæi dovijeka, govori Gospod Gospod.
