Езекил 19
1 При това, дигни плач за Израилевите първенци, и речи:
“Moreover, take up a lamentation for the princes of Israel,
2 Що беше майка ти? Лъвица. Лежеше между лъвовете, Хранеше лъвчетата си всред млади лъвове.
and say, ‘What was your mother? A lioness. She couched amongst lions, in the middle of the young lions she nourished her cubs.
3 Тя изхрани едно от лъвчетата си, Което, като стана млад лъв, И се научи да граби лов, ядеше човеци.
She brought up one of her cubs. He became a young lion. He learnt to catch the prey. He devoured men.
4 И народите чуха за него; Хванат биде в ямата им, И с куки го закараха в Египетската земя.
The nations also heard of him. He was taken in their pit; and they brought him with hooks to the land of Egypt.
5 А тя като видя, че надеждата й изчезна и се изгуби, Взе още едно от лъвчетата си Та направи и него млад лъв.
“‘Now when she saw that she had waited, and her hope was lost, then she took another of her cubs, and made him a young lion.
6 И като ходеше между лъвовете Стана млад лъв, Който, когато се научи да граби лов, ядеше човеци.
He went up and down amongst the lions. He became a young lion. He learnt to catch the prey. He devoured men.
7 Той познаваше палатите им, И запустяваше градовете им; И от гласа на рева му Ужасяваше се земята и това, което я пълнеше.
He knew their palaces, and laid waste their cities. The land was desolate with its fullness, because of the noise of his roaring.
8 Тогава се опълчиха против него народите от околните области И простряха върху него мрежите си; Той се хвана в ямата им.
Then the nations attacked him on every side from the provinces. They spread their net over him. He was taken in their pit.
9 И с куки го туриха в решетка Та го закараха при Вавилонския цар; Туриха го в крепост, За да се не чуе вече гласа му По Израилевите планини.
They put him in a cage with hooks, and brought him to the king of Babylon. They brought him into strongholds, so that his voice should no more be heard on the mountains of Israel.
10 Майка ти, с жизненост като твоята, Беше като лоза, посадена при вода; Стана плодоносна и клонеста От многото води.
“‘Your mother was like a vine in your blood, planted by the waters. It was fruitful and full of branches by reason of many waters.
11 Израснаха по нея яки жезли За скиптри на владетелите, И ръстът им стигна нависоко всред гъстите клончета, И те се отличаваха с височината си И с многото си отрасли.
It had strong branches for the sceptres of those who ruled. Their stature was exalted amongst the thick boughs. They were seen in their height with the multitude of their branches.
12 Но тя биде изтръгната с ярост, Хвърлена бе на земята, И източен вятър изсуши плода й; Яките й жезли се счупиха и изсъхнаха; Огън ги изяде.
But it was plucked up in fury. It was cast down to the ground, and the east wind dried up its fruit. Its strong branches were broken off and withered. The fire consumed them.
13 А сега тя е посадена в пустиня, В суха и безводна земя.
Now it is planted in the wilderness, in a dry and thirsty land.
14 И огън излезе из един жезъл от клончетата й Та изяде плода й, Тъй щото няма вече в нея жезъл достатъчно як За владетелски скиптър. Това е плач, и ще служи за плач.
Fire has gone out of its branches. It has devoured its fruit, so that there is in it no strong branch to be a sceptre to rule.’ This is a lamentation, and shall be for a lamentation.”
