Изход 35
1 Подир това Моисей събра цялото общество израилтяни и им каза: Ето какво заповяда Господ да правите.
Therfor whanne al the cumpanye of the sones of Israel was gaderid, Moises seide to hem, These thingis it ben, whiche the Lord comaundide to be doon.
2 Шест дена да се работи; а седмият ден да ви бъде свет, събота за почивка посветена Господу; всеки, който работи в тоя ден, да се умъртви.
Sixe daies ye schulen do werk, the seuenthe dai schal be hooli to you, the sabat and reste of the Lord; he that doith werk in the sabat schal be slayn.
3 В съботен ден да не кладате огън в никое от жилищата си.
Ye schulen not kyndle fier in alle youre dwellyng places bi the `dai of sabat.
4 Моисей още говори на цялото общество израилтяни, казвайки: Ето какво заповяда Господ, като каза:
And Moises seide to al the cumpeny of the sones of Israel, This is the word which the Lord comaundide, and seide,
5 Съберете помежду си принос за Господа; всеки, който е сърдечно разположен, нека принесе принос за Господа; злато, сребро и мед,
Departe ye at you the firste fruytis to the Lord; ech wilful man and of redi wille offre tho to the Lord, gold, and siluer, and bras,
6 синьо, мораво, червено, висон и козина,
and iacynct, and purpur, and reed selk twies died, and bijs, heeris of geet,
7 червено боядисани овчи кожи и язовски кожи, ситимово дърво,
and skynnys of rammes maad reed, and of iacynt,
8 масло за осветление, и аромати за мирото за помазване и за благоуханното кадене,
trees of Sechym, and oile to liytis to be ordeyned, and that the oynement be maad, and encense moost swete,
9 ониксови камъни, и камъни за влагане на ефода и на нагръдника.
stoonus of onochyn and gemmes, to the ournyng of the `cloth on the schuldris, and of the racional.
10 И всеки между вас, който има мъдро сърце, нека дойде, та да се направи всичко, което заповяда Господ:
Who euer of you is wijs, come he, and make that, that the Lord comaundide,
11 скинията, покривката й, покривалото й, куките й, дъските й, лостовете й, стълбовете й и подложките й;
that is, the tabernacle, and the roof therof, and the hilyng; ryngis, and bildyngis of tablis, with barris, stakis, and foundementis;
12 ковчега и върлините му, умилостивилището, и закривателната завеса;
the arke, and barris; the propiciatorie, and the veil, which is hangid byfore it;
13 трапезата и върлините й със всичките й прибори, и хлябът за постоянно приношение;
the bord with barris, and vesselis, and with looues of settyng forth;
14 тоже и светилника за осветление с приборите му, светилата му, и маслото за осветление;
the candilstike to susteyne liytis, the vesselis, and lanternes therof, and oile to the nurschyngis of fyris; the auter of encense, and the barris;
15 кадилния олтар и върлините му, мирото за помазване, благоуханния темян, входната покривка за входа на скинията;
the oile of anoyntyng, and encense of swete smellynge spiceries; the tente at the dore of the tabernacle;
16 олтара за всеизгарянето с медната му решетка, върлините му, и всичките му прибори, умивалника и подножието му;
the auter of brent sacrifice, and his brasun gridele, with hise barris, and vessels; the `greet waischyng vessel, and `his foundement;
17 завесите за двора, стълбовете му и подложките им, и закривката за дворния вход;
the curteyns of the large street, with pileris and foundementis; the tente in the doris of the porche;
18 коловете за скинията и клоновете за двора с въжетата им;
the stakis of the tabernacle and of the large street, with her coordis;
19 служебните одежди за служене в светилището, светите одежди за свещеника Аарона, и одеждите за синовете му, за да свещенодействуват.
the clothis, whose vss is in `the seruyce of seyntuarie; the clothis of Aaron bischop, and of hise sones, that thei be set in preesthod to me.
20 Тогава цялото общество на израилтяните си отиде от Моисеевото лице.
And al the multitude of the sones of Israel yede out of `the siyt of Moises,
21 И пак дойдоха, всеки човек, когото сърцето подбуждаше, и всеки, когото духа разполагаше, и донесоха принос Господу за направата на шатъра за срещане и за всяка служба, и за светите одежди.
and offride with moost redi soule and deuout the firste thingis to the Lord, to make the werk of the tabernacle of witnessyng, what euer was nedeful to the ournyng, and to hooli clothis.
22 Дойдоха, мъже и жени, които имаха сърдечно разположение, и принесоха гривни, обеци, пръстени, мъниста и всякакви златни неща, - както и всички, които принесоха какъв да бил златен принос Господу.
Men and wymmen yauen bies of the armes, and eeryngis, ryngis, and ournementis of `the arm niy the hond; ech goldun vessel was departid in to the yiftis of the Lord.
23 И всеки, у когото се намираше синьо, мораво, червено, висон, козина, червено боядисани овчи кожи и язовски кожи, принесоха ги.
If ony man hadde iacynt, and purpur, and `reed selk twies died, bijs, and the heeris of geet, skynnes of rammes maad reed, and of iacynt,
24 Всички, които можаха да направяп принос от сребро и мед, принесоха принос Господу; и всички, у които се намираше ситимово дърво, за каква да било работа на службата, принесоха ги.
metals of siluer, and of bras, thei offeryden to the Lord, and trees of Sechym in to dyuerse vsis.
25 Тоже и всяка жена, която имаше мъдро сърце, предеше с ръцете си и принасяше напреденото - синьото, моравото, червеното и висона.
But also wymmen tauyt yauen tho thingis, whiche thei hadden spunne, iacynt, purpur, and vermyloun,
26 Всичките жени, чието сърце ги подбуждаше, и които умееха, предяха козината.
and bijs, and the heeris of geet; and yauen alle thingis by her owne fre wille.
27 А началниците принесоха ониксовите камъни и камъните за влагане на ефода и на нагръдника,
Forsothe princes offeriden stoonys of onychyn and iemmes, to the `cloth on the schuldris, and to the racional, and swete smellynge spiceries,
28 и ароматите, и маслото за осветление, и за мирото за помазване, и за благоуханния темян.
and oyle to the liytis to be ordeyned, and to make redi oynement, and to make the encense of swettist odour.
29 Израилтяните принесоха доброволен принос Господу, всеки мъж и жена, които имаха сърдечно разположение да принесат за каква да било работа, която Господ чрез Моисея заповяда да се направи.
Alle men and wymmen offeriden yiftis with deuout soule, that the werkis schulden be maad, whiche the Lord comaundide bi the hond of Moyses; alle the sones of Israel halewiden wilful thingis to the Lord.
30 Тогава рече Моисей на израилтяните: Вижте, Господ повика по име Веселеила, син на Урия, Оровия син, от Юдовото племе,
And Moises seide to the sones of Israel, Lo! the Lord hath clepid Beseleel bi name, the sone of Hury, sone of Hur, of the lynage of Juda;
31 и го изпълни с Божия дух в мъдрост разум, знание и всякакво изкусно работене,
and the Lord hath fillid hym with the spirit of God, of wisdom, and of vndurstondyng, and of kunnyng, and with al doctryn,
32 за да изобретява художествени изделия, да работи злато, сребро, мед;
to fynde out and to make werk in gold, and siluer, and bras, and in stoonys to be grauun,
33 да изсича камъни за влагане, и да изрязва дърва, и да работи всяка художествена работа.
and in werk of carpentrie; what euer thing may be foundun craftili,
34 И Той тури в неговото сърце, и в сърцето на Елиава, Ахисамаховия син, от Давидовото племе, да поучават.
the Lord yaf in his herte; and the Lord clepide Ooliab, the sone of Achymasech, of the lynage of Dan;
35 Изпълни с мъдрост сърцето им, за да работят всякаква работа на резбар, на изкусен художник, и на везач в синьо, в мораво, в червено и във висон, и на тъкач, с една дума, работа на ония, които вършат каква да било работа, и на ония, които изобретяват художествени изделия.
the Lord tauyte bothe `with wisdom, that thei make the werkis of carpenter, of steynour, and of broiderere, of iacynt, and purpur, and of `reed selk, and of bijs, and that thei make alle thingis, and fynde alle newe thingis.
