< Изход 22 >
1 Ако някой открадне вол или овца та го заколи или го продаде, то да плати пет вола за вола и четири овци за овцата.
Kami maeto mah maitaw tae maw, to tih ai boeh loe tuu maw, paquk moe boh ving, to tih ai boeh loe zaw ving nahaeloe, maitaw tae maeto zuengah maitaw tae pangato, tuu maeto zuengah tuu palito hoi rong han oh.
2 (Ако се завари крадецът когато подкопава, и го ударят та умре, няма да се пролее кръв за него.
Kamqu mah im muk nathuem ah kamqu to bop maat nahaeloe, a nuiah athii palonghaih om mak ai.
3 Но ако слънцето е било изгряло над него, тогава ще се пролее кръв за него). Крадецът трябва непременно да плати; но ако няма с какво, то да се продаде той за откраднатото.
Toe ni tacawt boeh nahaeloe, athii longsak pongah anih loe zae ah oh; kamqu loe paqukhaih atho to rong tih; toe tidoeh tawn ai nahaeloe, paqukhaih atho rong hanah angmah to angzawh han oh.
4 И ако откраднатото, било вол, осел, или овца, се намери живо в ръката му, ще плати двойно.
A paquk ih maitaw maw, to tih ai boeh loe laa hrang maw, to tih ai boeh loe tuu maw angmah ban ah hing vop nahaeloe, alet hnetto rong let tih.
5 Ако някой направи да се изяде нива или лозе, като развърже животното си и то се напасе в чужда нива, ще плати от най доброто произведение на нивата си и от най-добрия плод на лозето си.
Kami mah a tawnh ih moinawk to lawk ah maw, to tih ai boeh loe misur takha thungah maw pratsak, toe kahoih ah toep ai pongah, minawk ih lawk to caa nahaeloe, a lawk hoi misur takha thung ih kahoih koek hmuen hoiah pathok let tih.
6 Ако избухне огън и запали тръни, така че изгорят копни или непожънати класове, или ниви, то който е запалил огъня непременно ще плати.
Hmai thlaek naah hmai to cawnh moe, lawk ih cangqui maw, to tih ai boeh loe cangkung maw, to tih ai boeh loe lawk to kangh boih nahaeloe, hmai thlaek kami mah rong let tih.
7 Ако някой даде на ближния си пари или някакви вещи да ги пази, и те бъдат откраднати от къщата на човека, то, ако се намери крадецът той ще плати двойно,
Kami maeto mah a imtaeng kami khaeah phoisa maw, hmuen maw pakuemsak, toe anih imthung hoiah kamqu mah paquk pae ving moe, kamqu to naeh nahaeloe, anih mah alet hnetto rong nasoe.
8 Но ако не се намери крадецът, тогава стопънинът на къщата ще се заведе пред съдиите, за да се издири дали е турил ръка върху имота на ближния си.
Toe kamqu to hnu ai nahaeloe, im tawnkung mah a imtaeng ih hmuen to lak maw, la ai, tito panoek hanah, anih to lokcaekkungnawk hmaa ah kawk moe, lokcaek han oh.
9 За всякакъв вид престъпление, - относно вол, осел, овца, дреха, или какво да било загубено нещо, за което би казал някой, че е негово, - делото между двамата ще дойде пред съдиите: и когото осъдят съдиите, той ще плати двойно на ближния си.
Kami maeto mah maitaw tae maw, laa hrang maw, tuu maw, khukbuen maw, to tih ai boeh loe kanghmaa hmuen maw amsoem ai ah, Hae hmuen loe kai ih ni, tiah thui nahaeloe, nihnik to lokcaekkung khaeah caeh haih hmaek han oh; lokcaekkungnawk mah paqu kami ah net ih kami mah a imtaeng kami hanah alet hnetto pathok pae tih.
10 Ако някой даде на ближния си осел, или вол, или овца, или какво да било животно да го пази, и то умре, или се нарани, или бъде откарано, без да види някой,
Kami maeto mah laa hrang maw, to tih ai boeh loe maitaw tae maw, to tih ai boeh loe tuu maw, to tih ai boeh loe kawbaktih moi doeh toepsak hanah a imtaeng kami khaeah aap, toe to moi to duek ving maw, to tih ai boeh loe ahmaa cak maw, to tih ai boeh loe minawk kalah mah huih ving pongah, mi mah doeh hnu ai nahaeloe,
11 то между двамата оня ще се закълне в Господа, че не е турил ръката си върху имота на ближния си, и стопанинът му ще приеме това свидетелство, а другият няма да плаща.
moi toepsak kami mah, a imtaeng kami ih hmuen to ka la ai tiah, Angraeng hmaa ah lokkam nahaeloe, nihnik salak lokpunghaih to boengsak han oh; moi tawnkung mah to lok to talawk han oh, moi toep kami doeh rongsak han om ai.
12 Но ако животното бъде откраднато от него, ще плати на стопанина му.
Toe a imtaeng kami mah to moi to paqu nahaeloe, moi toep kami mah tawnkung hanah rong pae tih.
13 Обаче ако бъде разкъсано от звяр, нека го донесе за свидетелство; за разкъсаното няма да плаща.
Toep ih moi to kalah moisan mah kaek ving nahaeloe, moisan mah kaek ving boeh, tiah hnukung to kawk ah, to tiah nahaeloe moisan mah kaek ving pongah atho rong mak ai.
14 Ако заеме някой от ближния си животно, и то се нарани или умре в отсъствието на стопанина му, непременно ще го заплати.
Kami maeto mah hmuen maeto a imtaeng kami khaeah tlai, tawnkung om ai naah ahmaa cak, to tih ai boeh loe dueh ving nahaeloe, tlai kami mah pathok let tih.
15 Но ако стопанинът му е с него, няма да плаща. ако е било наето с пари, ще отиде за наема си.
Toe tawnkung om toeng nahaeloe, tlaikung mah pathok mak ai; toe atho hoiah tlai nahaeloe, tawnkung mah tlaihaih atho khue to hnik han oh.
16 Ако някой излъсти несгодена девица и легне с нея, непременно ще даде вено за нея и ще я вземе за жена.
Sava sak han ai ah lokkamhaih sah nongpata to nongpa maeto mah pacae khing moe, iip haih nahaeloe, nongpata avang to paek ueloe, nongpata to zu ah la tih.
17 Но ако баща й съвсем откаже да му я даде, то ще плати в пари според веното на девиците.
Nongpata ih ampa mah a canu to anih zusak han koeh ai cadoeh, anih mah tangla ih avang to paek toengtoeng tih.
18 Магьосница жена да не оставиш.
Ma-uih loe hingsak han om ai.
19 Всеки скотоложник непременно да се умъртви.
Mi kawbaktih doeh pacah ih moi hoiah zaehaih sah kami loe hum han roe oh.
20 Който жертвува на кой да бил бог, освен само на Господа, ще се обрече на изтребление.
Angraeng khae khue na ai ah, kalah sithaw khaeah angbawnhaih sah kami loe, paduek han oh.
21 Чужденец да не онеправдаваш, нито да го угнетяваш; защото и вие бяхте чужденци в Египетската земя.
Angvin to pacaekthlaek hmah; anih to hnap doeh hnap hmah; nangcae doeh Izip prae thungah angvin ah ni na oh o toeng.
22 Да не угнетявате вдовица или сираче.
Lamhmainawk, to tih ai boeh loe naqahnawk to pacaekthlaek hmah.
23 Защото ако ги угнетявате някак, и те извикат към Мене, непременно ще послушам вика им,
Na pacaekthlaek pongah, nihcae mah kai khaeah qah o nahaeloe, nihcae qahhaih lok to ka tahngaih pae han.
24 и гневът Ми ще падне, и ще ви избия с нож; и вашите жени ще бъдат вдовици и вашите чада сирачета.
Palung ka phui moe, nangcae sumsen hoiah kang hum o han; na zunawk to lamhmai ah om o ueloe, na caanawk doeh ampa tawn ai ah om o tih.
25 Ако дадеш в заем пари на някой свой беден съсед между Моите люде, да не постъпваш с него като заемодател, нито да му налагаш лихва.
Na imtaeng ah kaom kamtang kai ih kaminawk khaeah phoisa na coisak nahaeloe, a caa kangpung paek hanah coisak hmah; kapung acaa na lak han om ai.
26 Ако вземеш в залог дрехата на ближния си, до захождане на слънцето да му я върнеш;
Na imtaeng kaminawk mah nang khaeah a khukbuen pawng nahaeloe, niduem ai naah thaak pae let ah;
27 защото това е едничката му завивка, това е дрехата за кожата му; с какво ще спи? и като викне към Мене, Аз ще чуя, защото съм милостив.
anih loe a takpum padap hanah to khukbuen khue ni a tawnh; to tih ai nahaeloe a iih naah, timaw angkhuk tih? Anih mah kai khaeah hang nahaeloe, kai loe minawk tahmen thaih kami ah ka oh pongah, a hanghaih lok to ka tahngaih pae han.
28 Да не хулиш съдиите, нито да кълнеш началник на людете си.
sithawnawk to kasae thui hmah loe, nangmacae kami ukkung doeh tangoeng hmah.
29 Да не забравиш да принесеш първака на гумното си и на жлеба си. Първородния между синовете си ще дадеш на Мене.
Kahmin tangsuek thingthai hoi na pasawh tangsuek ih thingthai tui to akra ai ah paek ah, hawk ving hmah; na caanawk thungah tapen tangsuek calu to na paek ah.
30 Така ще постъпиш и с говедото си и с овцата си; седем дена ще остане малкото с майка си, а на седмия ден ще го дадеш на Мене.
To baktih toengah, maitaw tae hoi tuu doeh paek ah; amno khaeah ni sarihto omsak loe, ni tazetto naah kai khaeah na paek ah.
31 Бъдете Ми свети човеци; затова не яжте месо разкъсано от зверове на полето; хвърлете го на кучетата.
Nangcae loe kai khaeah ciimcai kami ah na om o tih; to pongah taw ah moisan mah kaek ih moi to caa o hmah; uinawk han paek oh.