< Изход 21 >

1 Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
你要在眾人前立定這些法度:
2 Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
假使你買了一個希伯來人作奴隸,他只勞作六年,第七年應自由離去,無須贖金。
3 Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
他若單身而來,也應單身而去;他若娶了妻子而來的,也應讓他的妻子與他同去。
4 Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
若主人給他娶了妻子,妻子也生了子女,妻子和子女都應歸於主人,他仍要單身離去。
5 Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
若是那奴隸聲明說:我愛我的主人和妻子子女,我不願離去作自由人。
6 тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
他的主人應領他到天主前,然後領他到門口或門框前,用錐子穿透他的耳朵,如此他可常久服侍主人。
7 Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
假使有人將女兒賣作婢女,她不可像男僕那樣離去。
8 Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
若主人已定她為自己的妻子,以後又厭惡了她,應許她贖身,但因主人對她失了信,不能把她賣給外方人民。
9 Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
若主人定了她作自己兒子的妻子,就應以待女兒的法律待她。
10 Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
若主人為自己另娶了一個,對前妻的飲食、衣服與合歡之誼,不可減少。
11 И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
若對她不實行這三條,她可以離去,無贖金或代價。殺人或傷人的賠償法
12 Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
凡打人至死的,應受死刑。
13 Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
但若不是有意殺人,而是天主許他的手行的,我給你指定一個他可以逃避的地方。
14 Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
假使有人向人行兇,蓄意謀殺,應將他由我的祭壇前抓來處死。
15 Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
凡打父親或母親的,應受死刑。
16 Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
凡拐帶人口的,無論已將人賣了,或者還在他手中,都應受死刑。
17 Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
凡咒罵父親或母親的,應受死刑。
18 Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
假使兩人吵架,一人用石頭或鋤頭打了另一人,被打的人未死,卻應臥床休養,
19 и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
他以後若能起床,能扶杖出外,打他的人,可免處分,但應賠償他失業的損失,把他完成醫好。
20 Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
假使有人用棍杖打奴僕或婢女被打死在他手中,必受嚴罰。
21 Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
但若奴婢還活了一兩天,便不受處分,因為他是用銀錢買來的。
22 Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
假使人們打假,撞傷了孕婦,以致流產,但沒有別的損害,傷人者為這罪應按女人的丈夫所提出的,判官所斷定的,繳納罰款。
23 Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
若有損害,就應以命償命,
24 око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
以眼還眼,以牙還牙,以手還手,以腳還腳,
25 изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
以烙還烙,以傷還傷,以疤還疤。
26 Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
假使有人打壞奴僕或婢女的一隻眼睛,為了他的眼睛應讓他自由離去。
27 И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
若有人打掉奴隸或婢女的一隻牙,為了他的牙應讓他自由離去。牲畜傷人賠償法
28 Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
牛無論牴死男或女,應用石頭砸死這牛,並且不許吃牠的肉,牛主不受懲罰。
29 Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
但若這隻牛以前牴過人,牛主也受過警告,而仍不加防範,這牛無論牴死男女,牛應砸死,牛主也應受死刑。
30 Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
若是給他提出了贖價,他應照所提出的一切數目繳納贖命罰金。
31 Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
牛若牴死了男女兒童,也應照這法律處理。
32 Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
牛若牴死了一個奴僕或婢女,應給僕婢的主人三十銀「協刻耳,」牛應砸死。傷害牲畜賠償法
33 Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
假使有人敞著旱井,或挖掘旱井時,不加掩蓋,無論牛或驢陷在裏面,
34 притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
井主應賠償,應給牛主銀錢,死的牲畜歸自己。
35 Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
假使一人的牛牴死別人的牛,應把活牛賣了,銀錢平分,死牛也平分。
36 Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
但若查明這隻牛從前牴死過牛,牛主又不加以防範,牛主應該賠償,以牛還牛,死牛歸自己。偷竊賠償法

< Изход 21 >