Еклесиаст 7

1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

نیکنامی از بهترین عطرها نیز خوشبوتر است. روز مرگ از روز تولد بهتر است.

2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

رفتن به خانه‌ای که در آن عزاداری می‌کنند بهتر از رفتن به خانه‌ای است که در آن جشن برپاست، زیرا زندگان باید همیشه این را به یاد داشته باشند که روزی خواهند مرد.

3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

غم از خنده بهتر است، زیرا هر چند صورت را غمگین می‌کند اما باعث صفای دل می‌گردد.

4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

کسی که دائم به فکر خوشگذرانی است، نادان است، شخص دانا به مرگ می‌اندیشد.

5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

گوش دادن به انتقاد اشخاص دانا بهتر است از گوش دادن به تعریف و تمجید نادانان،

6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

که مانند صدای ترق و تروق خارها در آتش، بی‌معنی است.

7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

گرفتن رشوه، شخص دانا را نادان می‌سازد و دل او را فاسد می‌کند.

8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

انتهای امر از ابتدایش بهتر است. صبر از غرور بهتر است.

9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

بر خشم خود چیره شو، زیرا کسانی که زود خشمگین می‌شوند نادانند.

10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

حسرت «روزهای خوب گذشته» را نخور. حکمتی در این کار نیست.

11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

حکمت بیش از هر میراثی برای زندگان مفید است.

12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

حکمت و ثروت هر دو پناهگاهی برای انسان هستند، اما برتری حکمت در این است که حیات می‌بخشد.

13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

در مورد آنچه که خداوند انجام داده است فکر کن. آیا کسی می‌تواند آنچه را که خدا کج ساخته، راست نماید؟

14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

پس وقتی سعادت به تو روی می‌آورد شادی کن و هنگامی که سختیها به تو هجوم می‌آورند بدان که خداوند هم خوشی می‌دهد و هم سختی و انسان نمی‌داند در آینده چه اتفاقی خواهد افتاد.

15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

در این زندگی پوچ و بیهوده خیلی چیزها دیده‌ام، از جمله اینکه برخی نیکوکاران زود می‌میرند در حالی که برخی بدکاران عمر طولانی می‌کنند.

16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

پس بیش از حد نیکوکار و خردمند نباش مبادا خود را از بین ببری،

17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

و بیش از حد بدکار و نادان هم نباش مبادا پیش از اجلت بمیری.

18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

از خدا بترس و از این دو افراط به دور باش تا کامیاب شوی.

19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

یک مرد حکیم تواناتر از ده حاکم است که بر یک شهر حکومت می‌کنند.

20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

در دنیا مرد عادلی وجود ندارد که هر چه می‌کند درست باشد و هرگز خطایی از او سر نزند.

21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

حرفهایی را که از مردم می‌شنوی به دل نگیر، حتی وقتی که می‌شنوی غلامت به تو ناسزا می‌گوید؛

22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

چون تو خودت خوب می‌دانی که بارها به دیگران ناسزا گفته‌ای.

23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

من تمام این چیزها را با حکمت بررسی کردم و تصمیم گرفتم به دنبال حکمت بروم، ولی حکمت از من دور بود.

24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

کیست که بتواند آن را به دست آورد؟ حکمت بسیار عمیق و دور از دسترس است.

25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

پس به تحقیق و جستجوی حکمت پرداختم تا به دلیل هر چیزی پی ببرم و دریابم که هر که شرارت و بدی می‌کند احمق و دیوانه است.

26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

زن حیله‌گر تلخ‌تر از مرگ است. عشق او مانند دام، مردان را گرفتار می‌سازد و بازوانش مانند کمند آنها را به بند می‌کشد. کسی که در پی خشنودی خداوند است از دام او رهایی می‌یابد، اما آدم گناهکار گرفتار آن می‌شود.

27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

«معلم» می‌گوید: «نتیجۀ تحقیق من این است. پس از بررسی اوضاع از هر جانب به این نتیجه رسیدم.

28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

هرچند بارها جستجو کردم، ولی به آنچه که می‌خواستم نرسیدم. از میان هزار نفر فقط یک مرد خوب یافتم اما از بین آنها یک زن خوب هم نیافتم!

29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.

بالاخره به این نتیجه رسیدم که خدا انسانها را خوب و راست آفریده است، اما آنها به راههای کج رفته‌اند.»