Еклесиаст 7
1 Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
A good name is better than precious oil, and the day of death, than the day of birth.
2 По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
It is better to go to the house of mourning than to go to the house of feasting. For that is the end of all men, and the living will lay it to his heart.
3 По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
Sorrow is better than laughter, for by the sadness of the countenance the heart is made glad.
4 Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
The heart of the wise is in the house of mourning, but the heart of fools is in the house of mirth.
5 По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
It is better to hear the rebuke of a wise man, than for a man to hear the song of fools.
6 Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
For as the crackling of thorns under a pot, so is the laughter of the fool. This also is vanity.
7 Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
Surely oppression makes the wise man foolish, and a bribe destroys the understanding.
8 По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
Better is the end of a thing than the beginning of it. The patient in spirit is better than the proud in spirit.
9 Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
Be not hasty in thy spirit to be angry, for anger rests in the bosom of fools.
10 Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
Say thou not, What is the cause that the former days were better than these? For thou do not inquire wisely concerning this.
11 Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
Wisdom is as good as an inheritance, yea, it is more excellent for those who see the sun.
12 Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
For wisdom is a defense, even as money is a defense. But the excellency of knowledge is, that wisdom preserves the life of him who has it.
13 Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
Consider the work of God. For who can make that straight, which he has made crooked?
14 Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
In the day of prosperity be joyful, and in the day of adversity consider. Yea, God has made the one side by side with the other, to the end that man should not find out anything after him.
15 Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
All this I have seen in my days of vanity. There is a righteous man who perishes in his righteousness, and there is a wicked man who prolongs his life in his evil-doing.
16 Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
Be not over-righteous, nor show thyself too wise. Why should thou destroy thyself?
17 Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
Do not much wrong, nor be thou a fool. Why should thou die before thy time?
18 Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
It is good that thou should take hold of this, yea, also from that withdraw not thy hand. For he who fears God shall come forth from them all.
19 Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
Wisdom is a strength to the wise man more than ten rulers that are in a city.
20 Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
Surely there is not a righteous man upon earth that does good, and sins not.
21 Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
Also do not take heed to all words that are spoken, lest thou hear thy servant curse thee.
22 И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
For many times also thine own heart knows that thou thyself likewise have cursed others.
23 Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
All this I have proved in wisdom. I said, I will be wise, but it was far from me.
24 Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
That which is, is far off and exceedingly deep. Who can find it out?
25 Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
I turned about, and my heart was set to know and to search out, and to seek wisdom and the reason of things, and to know that wickedness is folly, and that foolishness is madness.
26 Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
And I find more bitter than death the woman whose heart is snares and nets, and whose hands are chains. He who pleases God shall escape from her, but the sinner shall be taken by her.
27 И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
Behold, I have found this, says the Preacher, laying one thing to another, to find out the account,
28 Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
which my soul still seeks, but I have not found: among a thousand I have found one man, but among all those I have not found a woman.
29 (И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
Behold, this only I have found: That God made man upright, but they have sought out many contrivances.
